30.12.2010 г.

СРЕБЪРНИ ЧОРАПИ

 
Заплетох сребърни чорапи
с нишки от звезди
и снежна вълна -
за празника ще са готови.
И ето, вече ги доплитам
с червени птици и с надежда,
че мога да запаля огън,
да избродирам две мечти,
детето ми да се засмее,
децата свои да роди
и те към мен да се затичат...
С всички вас да проговоря
по Рождество добрите думи
от позабравени езици,
запяли в стихналата къща.


23. XII. 2010.
http://www.youtube.com/watch?v=6hG9Cl541Do


7 СИНКОПИ


СИНКОП 1

Синигерът
подскача леко,
умее да лети...
Човекът пада
преди
да е олекнал
и подскочил.

НАГРАДА 2

Награда ми е времето,
защото бях
и пак ще бъда -
сега не знам,
дали ме има.


КАРМИЧНО 3

Измъкна ме
ти някога
от здрача -
Не блеснах
повече.
Но повече
живях.

ПРИ САМОЗАЩИТА 4

Ти смееш се
последен.
Аз се смея,
когато и смехът
заплаче.


ОЦЕЛЯВАНЕ
21. XII. 2010.
5

Ще оцелеят
само тези,
които са били
обичани.

НИЧИЙ
6

Въобразяваш си,
че ме познаваш,
но ти не можеш
да обичаш.
Ти винаги
ще бъдеш ничий -
Жених
на вечната
забрава.

НАКЪСАНО
7

О, не!
Сега е вече късно
за обещания,
за думи,
за срещи,
за цветя
откъснати
от неродените
градини.
Сега е
безвъзвратно
късно.
И време е
за къси рими.




РАЗМЕННА МОНЕТА

 
От ореховата черупка
изваждам роклята,
с която ще отида
до морето
за сол и вятър -
да замеся питка
за вечерта на чудесата.
Луната в нея
да търкулна
като монета,
с която някога
ме размениха.


19. XII. 2010.
 

ФИЛИГРАННО

 
Отглеждаме душите си
все по-непохватно
материята овладяли
като в мида
затваряме духа си
в плът от думи, желания,
в света от звуци...
Обличаме душите си
в огледала,
помръкнали
преди да ни огледат
и изкривят.
Понечим ли
да се прегърнем -
в снега
виновно блясват
капки кръв.


16. XII. 2010.http://www.youtube.com/watch?v=_OMcwghGSvk


НЕСБЪДНАТА

 
До болката
оставям цвете
и тишината -
да потъва
в негативите
на времето
подобно снимка
на несбъдната
любов.


 
13. XII. 2010.http://www.youtube.com/watch?v=1m4NHNwulF4

БЕЗИМЕННО


Готови сме за бурята.
Тя храм ще ни издигне,
в който ще ни приюти
за кратко.
Броени са светлинните години.
Броени са целувките ни, думите,
отронили се безвъзвратно.
Броени са, преминем ли
един в друг,
като снегът стопил се
върху устните на зимата
преди Христа...
Готови сме за бурята.
Защото не съзнаваме,
как тя ни сътворява,
за да ни изгуби.


10. XII. 2010.

СИМБИОЗА

 

Аз те обичам.
Друго няма.
И твоя съм -
това е всичко.
Светът е
видима измама
и не е свят,
а грях и сричка.
Без тебе
мен съвсем
ме няма.
Това е.
Другото е проза.
От здрач до видело
предмети -
от безпредметна
симбиоза.


8. XII. 2010.

В ИКОНА

 

Превръщам се
в икона.
Все по-ясна...
Създала себе си,
те въплъщавам.
Житейското
в мене гасне
и с него
вече се прощавам.
Обичам дъжд -
дъжда обичаш,
но съм икона -
нямам пръсти
да те погаля,
да възкръсна
в дъха ти
сътворил ме тихо.
4. XII. 2010.
http://www.youtube.com/watch?v=6fMnF0Fvdpo



ЩЕ ОСТАНА




Последно, ще остана с два три листа
и чувството, че няма да успея
да хвърля тези думи от мъниста
в потока звезден на Касиопея...

Под сянката й криво начертана
от горното и долно слънце лята
на безграничното небе и вятъра
в загубените йероглифи ще остана.

Ти винаги държа кръга безсмъртен
на Атум и Амон, сега си време
на някакво момиче простосмъртно,
понесло на богиня бремето.

То ще роди, а аз ще си отида,
То, приковано на скалата, плаче!
Елпида никога не стига,
освен до две Везни сред здрача.


3. XII. 2010.

СЪСРЕДОТОЧИЕ

Откакто те срещнах,
косите ми се прошариха,
но ако се съсредоточа,
пак ще възвърнат цвета си...
Когато от очи те изгубих
и повече не те видях,
ти влезе в сърцето ми
и до днес там остана.
Но ако се съсредоточа,
сърцата ни ще се слеят...
Само ако се съсредоточа,
ще надхвърля смъртта
и до теб ще остана.


1. XI. 2010.

29.12.2010 г.

КОЛАЖ




по Чаплин

 

Аз съм в нямото кино -
по-сляпа от балерина...
По-сляпа от статуята
на Свободата.
По-сляпа от статуята
на Справедливостта -
Очите ми са превързани
с бойните знамена
на реквизита ...
На рампата уж съм сама,
а везната се кланя
ту към времето,
ту към твоето име...
Строга съдница
никога няма да бъда
и когато прогледна
ще е свършила
кинолентата.


26. XI. 2010.


ПРИРОДАТА НА ДУМИТЕ




Илюзия е
думите да впиша
в сталактонния порядък
на нещата
от хляб и вино,
и измама...
Как трудно
истината диша
в света обездомен
от думи.
Как тихо
тайният им смисъл
напуска
природата си
първозданна
подобно
ритуална дреха!
Да, смисълът
е онзи просяк,
когото някога
познавах
като дете...
И още помня.
24. XI. 2010.

НЕ ЗНАЕШ




О, ти не знаеш,
как снегът ще струпа
ужасната си белота
на ъгъла,
как ще засипе
мачтите, мечтите...
Как вятърът
внезапно ще обрули
измисленото ми
прикритие,
докато аз проходя
и изправя се
съвсем сама
в снега и вятъра...
По-скоро ще умра,
отколкото
да споделя с теб
самотата.


22. XI. 2010.


В НЕВЪЗМОЖНОСТТА



Тъгата е така огромна,
че ако можех,
нямаше да се родя
сред хората,
потънали в грях
и рани.
Щях да пропусна
следобедното слънце,
ъгъла на хоризонта
и аромата на кафе
в невъзможността
да ме откриеш
и спасиш
сред хората,
на шумния площад,
обречен да се разпадне
и изрони в здрача.


21. XI. 2010.

ВРАТАТА НА БЕЗКРАЯ





Антиматерията в мен
превръща сърцето ми
в бездънна стомна
за смях и вятър
и за ехо
от смях и вятър...
Сълзите стари
с притъмнелия калай
на времето излъсках
да топлят мрака.
Всяка сълза пролята
огън пали
и ледени цветя чертае
в прозорците
на звездното небе...
Каква тъга навява
вратата на безкрая!


20. XI. 2010



ВЪРВЯ



Със себе си
се разминавам.
Вървя през пантеони
от мен издигнати.
През времето вървя
и себе си не срещам...
Защото зная -
всяка среща
начало е
на някаква раздяла.


14. XI. 2010.

СТЪКЛЕНИЦА




На ъгъла
на нашето бездумие
са панделките
за отрязаните ми коси -
кордели тъмни,
корди на китара
потънали в нощта
подобно звуци
заплували
в дълбокото мълчание
на липсата ни,
подредени
като хербарий
в ъгъла на показ,
за да ни видят
спрели минувачи,
когато светлината
косо пада
в прашинките
на малкия следобед
затваря любовта ни
в стъкленица,
за да я счупи
някой друг
случаен

12. XI. 2010.

НЯМА



Тик Так Тик Так
Смол ток, смола и ток
Времето е токата и фуга
Запълва ми фугите -
Инквизитор в тога
обявил ме извън закона
на тик так ток, тога . . .
Нямам време за Времето.
Няма съм. Няма ме!
27. X. 2010

ТУК ТАМ





Роднините ми са далечни,
а чужди хора са ми близки,
самата аз съм като шипка -
запалила се посред лято,
за да докаже своята божественост
преди снегът да завали
и да затрупа следите й
от вино и от кръв самотни
в спомен за мъже и за жени,
владяли грешната земя
и стъпките си притаили тук-там,
цветя, за да поникнат.

9. XI. 2010.

МОЛИТВА ЗА ВРЕМЕ




Учудвам се, че дишам!
Толкоз състрадание
тежи на раменете ми,
че вкаменява ги
в криле огромни,
за да вдигна
отново цялата земя...
В подмолите й да възкръсна -
в пещерите й огромни
от глад за обич, смърт
и за безсмъртие,
полека да я пренеса
със смях и нежност
през мъглите
на Авиньон и на света...

9.XI. 2010

ЧАСОВНИК



Сега аз съм ти.
Сега ти си аз.
И какво ни остава?
Две стрелки
в кръг от време
на незабрава ...

7. XI. 2010.

КОТКАТА


Запалвам мрака
и извайвам огън.
В кръга на времето
окото пазя
на Любовта,
за да проходи
Светът
и изличи
омразата.
В небе от камък
ноктите си
точа,
сина си пазя
в седем думи,
за да е силен,
да надскочи
света
на моето бездумие.
Изтръгнах си
сама сърцето...
Жреците
няма да го видят -
Безплътно е,
лети и свети,
за да го скрият
в пирамида!
Смолите техни
ще разплача,
децата си
пових с небето
и вдън земя
изпратих здрача.
Изгрява
моята комета!

3. XI. 2010

ЕДИНСТВЕНО СЪРЦЕТО



Минавам през кристалите -
Порталът завърта ме,
откъсва ми крилото
и гола, безпощадно бяла
летя през минали епохи.
Изгаря ме до синьо неутрала
на пръстена, окото и перото,
и неродена, още неживяла
за теб обръщам минали епохи...
Да, Аз бях Нил и Нун и ветровете!
Света владях и времето пребродих -
оставих си душата и крилете,
за да спася единствено сърцето,
затворило сълзата в капка огън.


30. X. 2010.

ЛОВЕЦ НА ВРЕМЕ



Въздухът ще загуби
извивката на устните ми,
трептенето на стъпките ми
светлината на очите ми...
Огънят ще загуби
топлината на ръцете ми,
моят дъх на светулка,
шепота на косите ми...
Водата ще загуби
невидимото ми тяло,
което морето прегръщаше
и ще прелее в небето...
Там ще засветят сълзите ми
и при теб ще ме върнат.
Мен тишината превърна ме
в Ловец на Време.
Само ти не ме забравяй!


26. X. 2010.

НА ТЕБ, ПОЕТЕ



С какво се забавляват боговете,
когато ние скрито плачем?
Убиват винаги поетите,
децата, майките, водачите...
Богоизбрани писна ни да бъдем.
Аз вярвам - ще превземем боговете!
И бунтът ни история ще бъде,
как забавлявали са се поетите.

16. IX. 2010.

ВЪЗДВИЖЕНИЕ




От кръста
ме дели
сълза от време.
Кръвта ми
ще отмият
ветровете.
Пироните
студени
в мен ще светят.
Отново
към Голгота
ще поема.
Тълпата ще реве.
Тълпата вяла
в зениците ми
жадно
ще се впива.
Сърцето ми -
възторжена
"Осанна"
подобно рана
ще пулсира...
Тогава ти
от мен
ще се откажеш.
Тогава ти
от мене
ще си тръгнеш
с тълпата
празнична
и вяла.
И кръста
тихо ще прегърнеш.

14. IX. 2010

ДА МОГА ДА ЖИВЕЯ





Приятелите ми
в отвъдното отиват.
А аз оставам
на земята
и все по-трудно
я отмествам.
Когато спре,
ще се науча
без тях
да мога
да живея.


19.XII. 2010.

НАДВРЕМЕННО



Гората ще изтръгна
от сърцето си.
Ще влезна в моята
триъгълна градина...
И само камъкът
на времето ще свети –
на него са присядали
малцина.
И само аз
ликът си ще дълбая
с поглед в камъка
безумно вперен –
С надежда да те опозная.
Надвременно
И пряко мене.

В ИСТИНА



И светя от любов.
Чрез теб
познавам
душата си –
А тя е чиста,
като познание
за Бог.
Защото
ти си бога
на моята душа!
Духът ми
в материя
от светлина
жадува теб...
Обраства
в материя...
И нищо друго
преди,
и след
да го познаеш,
няма.

29. 04. 2010.

КЪМ ТЕБ




Когато вали
се прибирам в себе си,
полите ми стават широки
като на кукла,
миглите ми докосват дъжда...
Когато вали -
пада в мене дъждът.
Внезапният дъжд ме прегръща,
съня ми реди,
от съня ме изтръгва,
гали тънките ми коси
на среднощна послушница,
с твоя глас зашептява,
момчешките ми коси
проникват в дъжда
и растат като лунни лъчи -
мълчаливи пътища,
които ме водят към теб.


2. III. 2010.



* * *






"Памет няма само
нашето бъдеще"


Знам, няма памет
бъдещето наше...
Самоуверено вървим.
Ноември е...
Бездънни чаши
ще надживеят
своята предметност.
Илюзията за предмет,
за да възвърнат
тъй независимо
от нас, грънчарите,
забравили
за същността.
Все по без памет
за насъщността...
Ще кацне тихо
вятър син
и сенки от листа
ще разпилее
над някакво
Момиченце
Самотно.
И сенки от цветя
тъй странно пъстри
от кръв и приказност
проникнати.
Тогава
ще възкръсне
Палечка.
И ще познае
Андерсен.

РУБИКОН



Ще мина Рубикон -
Реката - граница
на всичките реки,
кръстосали се на ръката ми,
и пътищата издълбали
в безкрая на дланта ми
Знам, мечът ми ще натежи...
Когато Рубикон премина
епохите ще се затворят.
И няма да поискам път обратно -
Смъртта ми ще е невъзможна.
Когато Рубикон премина
ще съм сама
с оръжието хладно
и чисто
като кръст...
До вятъра.
Саморазпятие.


XII. 2009.