22.12.2012 г.

ПИСМО



до Христо Ботев

Той жив е!
Геният в гърба пронизан
от "злобата на роба" -
в гроб незнаен изтляла,
като бяла риза,
която метна на гърдите
на зъзнещия си народ.

Като куршум случаен,
който пази страх,
и всява смут,
и лее кръв...

И се белее чак до Вола,
като байрак
навръх света -
като последна Свобода,
като свещени кости свети -
От ужас. Грях. И от безсмъртие.

1 юни, 2012.