ЕДИНОСЪЩНО

    

По улицата
няма никой -
остава залезът,
потънал в себе си.

Все още
се усмихвам.
Може би
за теб.

Обичам те
и без да те познавам
към теб вървя -
Навярно ще те срещна.

Ези - Тура -
все същата съдба
на две разцепена
единосъщно.

От бъдещето
най-обичам
звукът на арфа
или боен рог.

6. 05. 2011.http://www.youtube.com/watch?v=NlyQbS347mE&feature=related