ТРИПТИХ

КАТО СКАЗАНИЕ

Морето
е последната ми граница
с реалността -
след нея
Аз започвам -
Да плискам моите води,
да раждам светове,
вълни...
Морето
е последното, което
в мен ще се вгради
и първото,
което ще забравя.

МОЖЕ БИ

А може би
са повече създателите ни -
колкото сме самите ние.
Цял живот вървим към себе си,
и не можем да се намерим;
Защото стоим в себе си
и никога не излизаме
от Аза на нещата...
Може би.

 
ОМИР

Ти ме погуби
с твоята страст
към забавление -
и с любопитството ти
да надзърнеш в мене.
Така потънах
в себе си -
като онези кладенци
вселенски -
огромни телескопи
за обратно виждане,
в които
само слепите
провиждат.


11. 10. 2011.