Надежда Искрова
20.01.2012 г.
ВИЛАНСИКО
Осинови ме -
после ме захвърли
като дете
на задната седалка.
Ти можеше ли
да поемеш
тази тежест?
Защо ръката ми
докосна?
За прeстъпление?
За срам.
И малко
да се забавляваш!
Животът
никога не е
това, което
в миг
изглежда.
29. XII. 2011.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Страници
Начална страница
Няма коментари:
Публикуване на коментар