на Христо Калчев
От себе си изплувам,
като време отникъде -
смъртта си преживявам,
безсмъртието също;
И оставам да светя
в сърцата и във умовете.
Жена, Дете и Мъж -
в забрава оцелявам,
в неверие и вяра.
Опитах всичко -
Време е да млъкна -
към себе си отново
да се върна
и себе си отново
да попитам -
Защо живя?
И колко ти остава?
26. 03. 2012.
Няма коментари:
Публикуване на коментар