Гората ще изтръгна
от сърцето си.
Ще влезна в моята
триъгълна градина...
И само камъкът
на времето ще свети –
на него са присядали
малцина.
И само аз
ликът си ще дълбая
с поглед в камъка
безумно вперен –
С надежда да те опозная.
Надвременно
И пряко мене.
Няма коментари:
Публикуване на коментар