Учудвам се, че дишам!
Толкоз състрадание
тежи на раменете ми,
че вкаменява ги
в криле огромни,
за да вдигна
отново цялата земя...
В подмолите й да възкръсна -
в пещерите й огромни
от глад за обич, смърт
и за безсмъртие,
полека да я пренеса
със смях и нежност
през мъглите
на Авиньон и на света...
9.XI. 2010
Няма коментари:
Публикуване на коментар