Последно, ще остана с два три листа
и чувството, че няма да успея
да хвърля тези думи от мъниста
в потока звезден на Касиопея...
Под сянката й криво начертана
от горното и долно слънце лята
на безграничното небе и вятъра
в загубените йероглифи ще остана.
Ти винаги държа кръга безсмъртен
на Атум и Амон, сега си време
на някакво момиче простосмъртно,
понесло на богиня бремето.
То ще роди, а аз ще си отида,
То, приковано на скалата, плаче!
Елпида никога не стига,
освен до две Везни сред здрача.
3. XII. 2010.
Няма коментари:
Публикуване на коментар