Цветята се изправят сами,
когато искат слънце,
а хората не могат.
Защо се питаме,
когато всичко знаем -
задаваме поредния въпрос.
От ярост и тъга умираме,
за да възкръснем - себе си
напълно изоставили.
По дяволите всичко -
любовта си не давам,
даже на разлъка.
Цветя на разума сме -
Греем
със светлината на душата.
14. 03. 2012.
Няма коментари:
Публикуване на коментар