Бях тъничко кокиче.
А сега съм снегът,
кокичето отглеждащ.
И чувам вятърът,
как стъпва
по пътищата на небето.
Копнея да съм дъб -
как искам орлите
в мен гнезда да вият!
Жадувам песните на птици,
разлистването на листата,
дъждовните води люляни...
Възможно ли е
да си тръгна,
преди да се родят мечтите?
24. 02. 2012.
Няма коментари:
Публикуване на коментар