БРОД

 

По Бродуей вървя
и търся брод към теб.
Нима не мога,
да застана като църква,
да спра, да млъкна
и да слушам,
как времето отмерва
тишината в мен -
Как ме превръща
във камбана -
Защо не спра
над този град -
да го обгърна
като ехо?
По Бродуей вървя
и отброявам
търкулналото се
по пътя ми
ечемичено зърно...
Докато житото
покълне.
И се позная
в теб.

29. 02. 2012.