Толкова е безшумно
бумтенето на морето,
грохотът на водата,
която отглежда небето,
стъпките на поетите
огънали бреговете,
и бреговете обгърнали
стъпките на поетите...
Всяка следа е разлистена
в боса и сляпа истина
от дълбокото на ветровете -
с походката на сърцето...
На върха на вълните
иде това Сонорисимо -
в тъмния пясък на вените
сипе отмерено времето -
Бременни никнат крилете
в тънките стъпки на дните.
18. 05. 2011.
http://youtu.be/sFsx0embntw?t=1m10s
