12.03.2013 г.

ВЪРВЕЙКИ

тихотворения от вчера)


ВРЕМЕ

Моето време
е мое време -
принадлежи
само на мене.

ПИТАШ

Питаш -
що за жена съм?
Аз съм всички и никоя -
няма такава жена.


ГОРЕ

Вече не ме интересуват къщите –
всякаква състоятелност.
Състоянието на свещ,
заровена в пясъка
потънала в
глухите си основи
край шума на реката.
Кой гарантира, че
ще бъде след 10 поколения
Бистра?
Интересува ме
пламъка.

ОЧИЛА ЗА СЛЪНЦЕ

През очилата
се менят само цветовете,
които някой много обича -
останалите са същите.


ОТРАЖЕНИЯ

Нищо не може
да отнемеш
от голите стени,
стаени в себе си.
Ако запалиш свещ само -
Пламъкът ще те отразява,
Ще те превръща в къща
Може би в дом
за невидими.


СБОГУВАНЕ

Дано пак се видим... –
казвам на свещеника
и той ми казва:
от вас зависи –
Какво зависи от мен!

ПАМЕТ

Колкото по-объркани са
мислите ми,
толкова повече се събуждам
и губя най-важното.


ЗАДУШНИЦА

Един ден
ще изпусна писалката,
ще затворя очи
в съня си
ще прекрача прага
на този свят
през мълчаните светове
ще премина
и няма да роня сълзи –
Готви се
Да ме посрещнеш.


ВЕЧНОСТ

Човек се ражда,
за да живее,
а не да умре -
крехка е вечността,
вечни сме само ние -
пробудени от вечност.


ПРОШКА

Раздаваш
за Бог да прости,
но Той, доколко прощава
на нас –
неговите отшелници –
прокуденици от себе си?


РЕКАТА

По улица „Манастирска”
има доста кокичета
само стъпките ми
остават
в шума на реката.


ОГЛЕДАЛНО

Онези къщи, облепени
с начупени огледала -
шарени повече от мене
със своето слънцестоене
безстилно светят -
Истински греят
пранетата.

ЖИВИ

Мирише на загоряло мляко –
Не проливай
излишно сълзи
над ланшното,
отколешно мляко –
в кристални
като сълзи бутилки
времето е същото.
Напомня ни,
че сме живи.

УЛИЦА СИНЧЕЦ

Пътувам
в деня
на прошката –
докъде ли
ще стигна?

Задушница
Март, 2013 - Бистрица