3.02.2011 г.

КЪСЕН БЕЗЛЮДЕН СЛЕДОБЕД

 
Цинизмът го привлича,
както пуританското отблъсква
несъстоятелно в състоянието си
на безпрекословност,
което несъмнено владее,
защото не му се е случила
и няма как да се случи
точно на него,
който е бил навсякъде,
научил е всичко.
Запомнил е обвивката
на бонбона с вкус на ягода,
но пропуска светлината,
която трепти някъде
под цвета на горската ягода
в сянка от вятър -
горе в планината,
когато е късен следобед.


30. 01. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=riWzWWIubNk

РАЗПЯТИЯ

 

Безсмъртие

Капка от свещ
запечати пътя ми
като камък.

2
Авариен изход

До словото
под сенките на думите
е невредима моята любов.

3

Ахил

Прониза ме в петата,
но не можеш
да ме стигнеш.

4

Живите

И казано е всичко.
Запомнете това,
което няма да се случи.


27. 01. 2011.

http://www.youtube.com/watch?v=AbAX9A8Cq0k
http://www.youtube.com/watch?v=gZ8vFt3hafM

АЗ ИСКАМ


Студено е да бъдеш вездесъщ.
От мощ и мъст.
Да бъдеш вседържател.
Аз искам да съм дъжд,
в светла пръст да ме захвърли
пролетният вятър
подобно семе в твоето сърце...
В очите ти внезапно да избликна.
И ако Бог нанякъде ме отнесе,
в тебе да поникна.


15. 01. 2011.

СЪОТНОСИТЕЛНОСТ


Съотносителността
сама по себе си
стои
смотана на кълбо
небесна прежда,
залутана в къделята
совалка -
вретено от звезди,
където бръмчи
коефициентът
на полезно
действие,
понесъл
случваемостта.


11. 01. 2011.

НЕДЕЛЕН ХУМОР


Еротично

Напускам думите
и в тях оставам,
като съзвучие от лава -
На дъното им
се разплисквам,
отново се пресътворявам -
в жена и в буква.
До забрава.
Избистрям те
и се отдавам.


Обивка

Аз съм бонбонът,
който ти обичаш -
Стопявам се,
преди да ме опиташ.

Твоя

Посмей да си помислиш,
че ме имаш!
Че в чашата ти
ще бучи морето.


Вричане

И два живота
няма да ти стигнат
в ръцете си
да ме държиш отново.


Хайку

Поспри при мен.
Ще ти предложа подслон
и две три стари думи.


8. 01. 2011.

http://www.youtube.com/watch?v=wxKDXVbR3fc



АДАПТАЦИЯ


Летях -
Принудиха ме
да проходя.
Проходих -
да пълзя
ме учеха.
Да бъда вярна
като куче,
и предвидима
като спомен.
Не съм.
Не бях.
Не ще да бъда.
Очите ми
почти изпиха,
но там -
на следващия ъгъл
ще се откупя
с два, три стиха.


4. 01.2011.

НЕВЪЗВРАТИМА

 
Отива си годината,
а аз оставам -
когато аз си тръгна,
тя ще бъде -
в разцъфнали бадеми
и в захарни петлета,
червени като залеза
по снежни покриви -
ще пее надеждата
за сняг и зима,
за смях и вино
за възкръсване,
и вино за забрава
в цъфнали дворове,
в които кокичета
проглеждат слънцето,
и пролетните ветрове
целуват белите пранета
на Великдена,
преди да ги докоснат.


30. XII. 2010.
http://www.youtube.com/watch?v=cdLzrBrPWf8