18.03.2014 г.
ВЪРВЕЙКИ
(стихотворения от вчера)
ВРЕМЕ
Моето време е мое време -
принадлежи
само на мене.
ПИТАШ
Питаш -
що за жена съм?
Аз съм всички и никоя -
няма такава жена.
ГОРЕ
Вече не ме интересуват къщите –
всякаква състоятелност.Състоянието на свещ,
заровена в пясъка
потънала в
глухите си основи
край шума на реката.
Кой гарантира, че
ще бъде след 10 поколения
Бистра?
Интересува ме
пламъка.
През очилата
се менят само цветовете,
които някой много обича -
останалите са същите.
ОТРАЖЕНИЯ
Нищо не може
да отнемеш
от голите стени,
стаени в себе си.
Ако запалиш свещ само -
Пламъкът ще те отразява,
Ще те превръща в къща
Може би в дом
за невидими.
СБОГУВАНЕ
Дано пак се видим... –
казвам на свещеника
и той ми казва:
от вас зависи –
Какво зависи от мен!
Колкото по-объркани са
мислите ми,
толкова повече се събуждам
и губя най-важното.
ЗАДУШНИЦА
Един ден
ще изпусна писалката,
ще затворя очи
в съня си
ще прекрача прага
на този свят
през мълчаните светове
ще премина
и няма да роня сълзи –
Готви се
Да ме посрещнеш.
ВЕЧНОСТ
Човек се ражда, за да живее,
а не да умре -
крехка е вечността,
вечни сме само ние -
пробудени от вечност.
ПРОШКА
Раздаваш
за Бог да прости,
но Той, доколко прощава
на нас –
неговите отшелници –
прокуденици от себе си?
РЕКАТА
По улица „Манастирска”
има доста кокичета
само стъпките ми
остават
в шума на реката.
ОГЛЕДАЛНО
Онези къщи, облепенис начупени огледала -
шарени повече от мене
със своето слънцестоене
безстилно светят -
Истински греят
пранетата.
ЖИВИ
Мирише на загоряло мляко –
Не проливай
излишно сълзи
над ланшното,
отколешно мляко –
в кристални
като сълзи бутилки
времето е същото.
Напомня ни,
че сме живи.
УЛИЦА СИНЧЕЦ
в деня
на прошката –
докъде ли
ще стигна?
Задушница
Март, 2013 - Бистрица
ЗЪРНО ПРОСО
Времето е онова
зърно истина,
което седи и свети,
докато ние се търкаляме -
разпиляно просо по пътя,
храна за ветровете.
Времето преваля,
когато паднем
от каруцата на историята
по своя воля -
като прясно окосено сено
и вкопаем себе си
в хладните му калдаръми -
Своите дъхави сенки.
И покълнем.
30. 07. 2013
снимки Надежда Искрова
40-ИЯТ ДЕН
НА ЧЕТИРИДЕСЕТИЯ ДЕН
КНИЖНИНАТА ИЗНЕВЕРИ НА КНИЖНИЦИТЕ -
ЗАПОЧНА ДА ГИ ИЗНЕРВЯ.
УЧЕНИТЕ БЯХА НЕУКИ,
ТВОРЦИТЕ ДОТВОРЯВАХА -
СКРИЖАЛИТЕ НЕ СА ЗА ВСЕКИ.
НО НА ЧЕТИРИДЕСЕТИЯ ДЕН,
ГОСПОД СЪЗДАДЕ ЗЕМЯТА
И НИ ХВЪРЛИ В НЕЯ -
И ТЕБ, И МЕН -
КАТО ШЕПА ЖИТО,
КАТО ЗЪРНА ОТ ЗЛАТО
В ПЯСЪКА НА ПУСТИНЯТА,
В ПРЪСТТА НА ЗАБРАВАТА.
И ЗАЧАКА ДА ПОКЪЛНЕМ
В СЪНЯ ЗА СЕБЕ СИ -
ГОЛИ И РАВНИ НЕМУ.
Ден 40-и, 23 07. 2013.
МОЛИТВА
към ЕдвинМорето без делфините
е нищо.
Не позволявайте
делфините да си отидат
от нас завинаги -
да се самоубият на сушата!
Те трябва да живеят!
Като последните свидетели
на онова, което
обичаме
преди да се родим,
като спасители
на всичко, което
били сме някога
и пак ще бъдем...
Отново да го пренесат
на гърбовете си -
и смисъла, и радостта,
и силата
на слънцето,
вкуса на свободата
в безкрайното море -
Не позволявайте
делфините да си отидат
от нас завинаги!
Морето без делфините
е нищо.
Те трябва да живеят!
14.07.2013
http://www.svobodata.com/page.php?pid=12016&rid=20
www.svobodata.com/page.php
Yvo Bojkov's photo
СТАРА ВОДА
на Дани Горчева и на приятелите от ДАНСwithme ден7
В старите храмове
водата извира
по плочниците на времето.
Тъмни или светли -
не можеш да кажеш,
те са невидими.
Само водата прозира
като душа,
която не знаем,
като душа,
която не помним,
и не можем да повторим,
но можем
да чуем
или да изживеем -
сякаш друг
ни изрича.
Тази Антиматерия
свети бездомна
в ума ни -
говори,
живее,
пилее
по плочниците
на времето
себе си.
7 юли, 2013 - България
В старите храмове
водата извира
по плочниците на времето.
Тъмни или светли -
не можеш да кажеш,
те са невидими.
Само водата прозира
като душа,
която не знаем,
като душа,
която не помним,
и не можем да повторим,
но можем
да чуем
или да изживеем -
сякаш друг
ни изрича.
Тази Антиматерия
свети бездомна
в ума ни -
говори,
живее,
пилее
по плочниците
на времето
себе си.
7 юли, 2013 - България
Абонамент за:
Публикации (Atom)