18.03.2014 г.

ЕДИНОСЪЩНИ

Едни и същи
като Бог сме -
дори да вярваме
в различни богове
сме единосъщи
на него -
единосъщният
Отец наш -
Ние приличаме
на него
той на нас -
никога

10. 07. 2013




ВЪРВЕЙКИ

тихотворения от вчера)



ВРЕМЕ
Моето време 
е мое време -
принадлежи
само на мене.

ПИТАШ


Питаш - 
що за жена съм?
Аз съм всички и никоя -
няма такава жена.

ГОРЕ


Вече не ме интересуват къщите –
всякаква състоятелност.
Състоянието на свещ,
заровена в пясъка
потънала в 
глухите си основи
край шума на реката.
Кой гарантира, че
ще бъде след 10 поколения
Бистра?
Интересува ме
пламъка. 

ОЧИЛА ЗА СЛЪНЦЕ

През очилата 
се менят само цветовете,
които някой много обича -
останалите са същите. 

ОТРАЖЕНИЯ


Нищо не може 
да отнемеш
от голите стени,
стаени в себе си.
Ако запалиш свещ само -
Пламъкът ще те отразява,
Ще те превръща в къща
Може би в дом
за невидими. 

СБОГУВАНЕ


Дано пак се видим... –
казвам на свещеника
и той ми казва:
от вас зависи –
Какво зависи от мен!

ПАМЕТ

Колкото по-объркани са
мислите ми,
толкова повече се събуждам
и губя най-важното.

ЗАДУШНИЦА


Един ден 
ще изпусна писалката,
ще затворя очи
в съня си
ще прекрача прага
на този свят
през мълчаните светове
ще премина
и няма да роня сълзи –
Готви се
Да ме посрещнеш.


ВЕЧНОСТ
Човек се ражда, 
за да живее,
а не да умре -
крехка е вечността,
вечни сме само ние -
пробудени от вечност.

ПРОШКА


Раздаваш
за Бог да прости,
но Той, доколко прощава
на нас –
неговите отшелници –
прокуденици от себе си?

РЕКАТА


По улица „Манастирска”
има доста кокичета
само стъпките ми 
остават
в шума на реката.


ОГЛЕДАЛНО
Онези къщи, облепени
с начупени огледала -
шарени повече от мене
със своето слънцестоене
безстилно светят -
Истински греят
пранетата.

ЖИВИ

Мирише на загоряло мляко –
Не проливай
излишно сълзи
над ланшното,
отколешно мляко –
в кристални 
като сълзи бутилки
времето е същото.
Напомня ни,
че сме живи.

УЛИЦА СИНЧЕЦ

Пътувам
в деня 
на прошката –
докъде ли
ще стигна?

Задушница
Март, 2013 - Бистрица



ЗЪРНО ПРОСО

Времето е онова
зърно истина,
което седи и свети,
докато ние се търкаляме -
разпиляно просо по пътя,
храна за ветровете.
Времето преваля,
когато паднем
от каруцата на историята
по своя воля -
като прясно окосено сено
и вкопаем себе си
в хладните му калдаръми -
Своите дъхави сенки.
И покълнем.

30. 07. 2013

снимки Надежда Искрова

40-ИЯТ ДЕН

на ЕДВИН

НА ЧЕТИРИДЕСЕТИЯ ДЕН
КНИЖНИНАТА ИЗНЕВЕРИ НА КНИЖНИЦИТЕ -
ЗАПОЧНА ДА ГИ ИЗНЕРВЯ.
УЧЕНИТЕ БЯХА НЕУКИ,
ТВОРЦИТЕ ДОТВОРЯВАХА -
СКРИЖАЛИТЕ НЕ СА ЗА ВСЕКИ.
НО НА ЧЕТИРИДЕСЕТИЯ ДЕН,
ГОСПОД СЪЗДАДЕ ЗЕМЯТА
И НИ ХВЪРЛИ В НЕЯ -
И ТЕБ, И МЕН -
КАТО ШЕПА ЖИТО,
КАТО ЗЪРНА ОТ ЗЛАТО
В ПЯСЪКА НА ПУСТИНЯТА,
В ПРЪСТТА НА ЗАБРАВАТА.

И ЗАЧАКА ДА ПОКЪЛНЕМ
В СЪНЯ ЗА СЕБЕ СИ -
ГОЛИ И РАВНИ НЕМУ.


Ден 40-и, 23 07. 2013.




МОЛИТВА

към Едвин
Морето без делфините
е нищо.
Не позволявайте
делфините да си отидат
от нас завинаги -
да се самоубият на сушата!
Те трябва да живеят!
Като последните свидетели
на онова, което
обичаме
преди да се родим,
като спасители
на всичко, което
били сме някога
и пак ще бъдем...
Отново да го пренесат
на гърбовете си -
и смисъла, и радостта,
и силата
на слънцето,
вкуса на свободата
в безкрайното море -
Не позволявайте
делфините да си отидат
от нас завинаги!
Морето без делфините
е нищо.
Те трябва да живеят!

14.07.2013

http://www.svobodata.com/page.php?pid=12016&rid=20

www.svobodata.com/page.php


Yvo Bojkov's photo

СТАРА ВОДА

на Дани Горчева и на приятелите от ДАНСwithme ден7

В старите храмове

водата извира
по плочниците на времето.
Тъмни или светли -
не можеш да кажеш,
те са невидими.
Само водата прозира
като душа,
която не знаем,
като душа,
която не помним,
и не можем да повторим,
но можем
да чуем
или да изживеем -
сякаш друг
ни изрича.
Тази Антиматерия
свети бездомна
в ума ни -
говори,
живее,
пилее
по плочниците
на времето
себе си.

7 юли, 2013 - България