14.02.2012 г.
ВРЕМЕТО
Времето -
единица мярка
за личност -
дали да приема
да стоя
до него
или
да тръгна
срещу му -
като Албедо*
по Голямата стена*
на Вселената -
танцьор по въже,
от което не мога
да падна.
12. 02. 2012.
* Голямата стена - Масивна концентрация на повече от 2000 галактики. Тя е дълга около 500 млн св.г. и е широка 200 млн св.г., но дебелината й е само 15 млн св.г. Голямата стена се причислява към най-големите структури на Вселената, наблюдавани досега.
* Албедо - Съотношението между получената и отразената от дадено тяло (повърхност) светлина. Албедото може да се изменя от 0 (пълна абсорбция) до 1 (пълно отражение), или да се представи като еквивалентен процент.
Създател -
когато ни има -
нежни призраци;
когато ни няма -
виа-вай на душите.
Сърцето
невъзвратимо върви
срещу Себе си -
Без дъх
остава
След Смъртта
След Самата Си Смърт
да тупти -
да върти Световете
в катедралната готика -
Световит
на духа
е Сърцето -
безплътна Симетрия
патетическа -
по АйнщайнБетовенГауди -
без Сянка дори,
без Сянка вградена,
без Свян -
така чисто вали
и изтича животът
през небесните аквадукти
на Сърцето -
неведоми
за пясъка, който брои
по мрак и по видело -
и забравя Следите,
забавя Следите,
забързва Следите,
заспива Следите,
изпива Следите -
„Ти не си оттук, бейби.”
„Барман, музиката!
Засили тази песен!”
* * *
And I will Always Love You!
* * *
Партитурата на Сонатата,
къде е, не питай -
изгоря
в Сърцето ми -
тук и Сега -
там и оттатък -
там и оттатък -
Където свършва -
започва.
„Отвъд мрежата
на пространството
и на времето”
започва Сърцето -
Тупти и изтласква
пулсациите полюсни
- на знаците -
живота, смъртта;
- ирационалността -
ириса на цивилизациите.
Римува Сърцето
+ плюс минус –
плясък на дъжд
пуст от Смисъл -
мумифициран
в мисъл...
Stay there!
don’t dare! -
Плющене на криле -
крилата на вратите -
на чувството
огромните тъмни порти
затварят легендата
на Съдбите -
там Сме -
Само
в краткия процеп
на Светлината -
задъхана
към небето -
в легендата
на Сърцето
Се въртят
Световете
Святите
* * *
...С Богом...
8. 01. 2010.
ГНЕЗДО
ВЕНЕРА
Някога имах криле -
уловиха ме
в Огледало.
И безсмъртното тяло
захвърлиха
в каменен блок -
Вечно жива материя
от двуполюсни ветрове -
продължавах да грея.
Как искаха
да ме имат
земните синове -
Затова ме нарекоха
на Любовта,
за която не знаят.
И аз светя
все още
в кръга на земята.
Като ирис
сред мрака
на утрото.
1.02. 2012.
ШЕПА ДЪХ СЛУЧАЕН
Когато се усетя в безтегловност
напуска орбитата си земята
и преминава във Венера -
Планетата на Ветровете
съвсем сама ще се събуди -
Не мога с вас да гравитирам
край някаква звезда, която,
дори за себе си нехае
и е избрана да изстива
в измислените си закони
на още по-измислен космос,
а всъщност, шепа дъх случаен.
31. 01. 2012.
И В ОГЪН, И В ДЪЖД
МАЛКА ПЛАСТИКА
на Таня - Stela50
Човек е свободен
в съня си -
допира крака
като Христос
на кръста -
Един върху друг
събрани -
като двете му длани,
които докосват
неонатално
главата му -
И се буди
от топлината.
Човек е
малка пластика
на свободата,
въпреки раните
с чистотата
на светлината
в стигмите
скрита -
Никога не се пита,
защо обича
толкова.
21. 01. 2012.
Абонамент за:
Публикации (Atom)