14.02.2012 г.

ВРЕМЕТО




Времето -
единица мярка
за личност -

дали да приема

да стоя
до него

или

да тръгна
срещу му -

като Албедо*

по Голямата стена*
на Вселената -

танцьор по въже,

от което не мога
да падна.


12. 02. 2012.


* Голямата стена - Масивна концентрация на повече от 2000 галактики. Тя е дълга около 500 млн св.г. и е широка 200 млн св.г., но дебелината й е само 15 млн св.г. Голямата стена се причислява към най-големите структури на Вселената, наблюдавани досега.

* Албедо - Съотношението между получената и отразената от дадено тяло (повърхност) светлина. Албедото може да се изменя от 0 (пълна абсорбция) до 1 (пълно отражение), или да се представи като еквивалентен процент.

 
                                     ЛЕГЕНДА ЗА СЪРЦЕТО


                                      Сърцето е единственият
                                                 Създател -
                                              когато ни има -
                                             нежни призраци;
                                              когато ни няма -
                                           виа-вай на душите.
                                                  Сърцето
                                          невъзвратимо върви
                                              срещу Себе си -
                                                   Без дъх
                                                    остава
                                               След Смъртта
                                         След Самата Си Смърт
                                                  да тупти -
                                           да върти Световете
                                         в катедралната готика -
                                                 Световит
                                                   на духа
                                                е Сърцето -
                                          безплътна Симетрия
                                               патетическа -
                                       по АйнщайнБетовенГауди -
                                             без Сянка дори,
                                          без Сянка вградена,
                                                 без Свян -
                                            така чисто вали
                                           и изтича животът
                                      през небесните аквадукти
                                               на Сърцето -  
                                                неведоми
                                         за пясъка, който брои
                                          по мрак и по видело -
                                           и забравя Следите,
                                             забавя Следите,
                                            забързва Следите,
                                            заспива Следите,
                                             изпива Следите -
                                       „Ти не си оттук, бейби.”
                                        „Барман, музиката!
                                         Засили тази песен!”
                                                   *  *  *
                                     And I will Always Love You!
                                                   *  *  *
                                      Партитурата на Сонатата,
                                          къде е, не питай -
                                                  изгоря
                                            в Сърцето ми -
                                               тук и Сега -                                                         
                                           
там и оттатък -
                                          Където свършва -
                                                започва.
                                         „Отвъд мрежата
                                         на пространството
                                            и на времето”
                                          започва Сърцето -
                                         Тупти и изтласква
                                        пулсациите полюсни
                                            - на знаците -
                                         живота, смъртта;
                                        - ирационалността -
                                    ириса на цивилизациите.
                                          Римува Сърцето
                                           + плюс минус –
                                           плясък на дъжд
                                           пуст от Смисъл -
                                            мумифициран
                                                в мисъл...
                                               Stay there!
                                               don’t dare! -
                                         Плющене на криле -
                                         крилата на вратите -
                                             на чувството
                                      огромните тъмни порти
                                          затварят легендата
                                               на Съдбите -
                                                там Сме - 
                                                   Само
                                            в краткия процеп
                                             на Светлината -
                                                 задъхана
                                                към небето -
                                                в легендата
                                                на Сърцето
                                                 Се въртят
                                                 Световете
                                                  Святите
                                                   *  *  *
                                               ...С Богом...
                                       
                                                8. 01. 2010.

ГНЕЗДО

 

И срутва се снегът
от покривите
до въздишките
на влюбените
гълъби -
Като усмивката
на птица
се завръщам
и кацам
в спомена -
До теб.

 
5. 02. 2012.

ВЕНЕРА



Някога имах криле -
уловиха ме
в Огледало.

И безсмъртното тяло

захвърлиха
в каменен блок -

Вечно жива материя

от двуполюсни ветрове -
продължавах да грея.

Как искаха

да ме имат
земните синове -

Затова ме нарекоха

на Любовта,
за която не знаят.

И аз светя

все още
в кръга на земята.

Като ирис

сред мрака
на утрото.

1.02. 2012.

ШЕПА ДЪХ СЛУЧАЕН




Когато се усетя в безтегловност
напуска орбитата си земята
и преминава във Венера -

Планетата на Ветровете

съвсем сама ще се събуди -
Не мога с вас да гравитирам

край някаква звезда, която,

дори за себе си нехае
и е избрана да изстива

в измислените си закони

на още по-измислен космос,
а всъщност, шепа дъх случаен.


31. 01. 2012.

И В ОГЪН, И В ДЪЖД



Прибирам се в себе си
заедно с времето,
което извира от мене.

Ще падам в снега,
ще валя с белотата му -
завий се с душата ми.

Възможно е някак
да минем отвъд -
до края на пътя
в начало на път.


30. 01. 2012.

ПТИЦЕГАДАНИЯ



Усещам съдбата
като загубена книга -
разперена небесно,
като отвес на времето,
по който се спускам -
Аз нямам време,
но имам безвремие -
ще ме приемеш ли?

22. 01. 2012.

МАЛКА ПЛАСТИКА




на Таня - Stela50

Човек е свободен
в съня си -
допира крака
като Христос
на кръста -
Един върху друг
събрани -
като двете му длани,
които докосват
неонатално
главата му -
И се буди
от топлината.
Човек е
малка пластика
на свободата,
въпреки раните
с чистотата
на светлината
в стигмите
скрита -
Никога не се пита,
защо обича
толкова.

21. 01. 2012.