14.02.2012 г.

 
                                     ЛЕГЕНДА ЗА СЪРЦЕТО


                                      Сърцето е единственият
                                                 Създател -
                                              когато ни има -
                                             нежни призраци;
                                              когато ни няма -
                                           виа-вай на душите.
                                                  Сърцето
                                          невъзвратимо върви
                                              срещу Себе си -
                                                   Без дъх
                                                    остава
                                               След Смъртта
                                         След Самата Си Смърт
                                                  да тупти -
                                           да върти Световете
                                         в катедралната готика -
                                                 Световит
                                                   на духа
                                                е Сърцето -
                                          безплътна Симетрия
                                               патетическа -
                                       по АйнщайнБетовенГауди -
                                             без Сянка дори,
                                          без Сянка вградена,
                                                 без Свян -
                                            така чисто вали
                                           и изтича животът
                                      през небесните аквадукти
                                               на Сърцето -  
                                                неведоми
                                         за пясъка, който брои
                                          по мрак и по видело -
                                           и забравя Следите,
                                             забавя Следите,
                                            забързва Следите,
                                            заспива Следите,
                                             изпива Следите -
                                       „Ти не си оттук, бейби.”
                                        „Барман, музиката!
                                         Засили тази песен!”
                                                   *  *  *
                                     And I will Always Love You!
                                                   *  *  *
                                      Партитурата на Сонатата,
                                          къде е, не питай -
                                                  изгоря
                                            в Сърцето ми -
                                               тук и Сега -                                                         
                                           
там и оттатък -
                                          Където свършва -
                                                започва.
                                         „Отвъд мрежата
                                         на пространството
                                            и на времето”
                                          започва Сърцето -
                                         Тупти и изтласква
                                        пулсациите полюсни
                                            - на знаците -
                                         живота, смъртта;
                                        - ирационалността -
                                    ириса на цивилизациите.
                                          Римува Сърцето
                                           + плюс минус –
                                           плясък на дъжд
                                           пуст от Смисъл -
                                            мумифициран
                                                в мисъл...
                                               Stay there!
                                               don’t dare! -
                                         Плющене на криле -
                                         крилата на вратите -
                                             на чувството
                                      огромните тъмни порти
                                          затварят легендата
                                               на Съдбите -
                                                там Сме - 
                                                   Само
                                            в краткия процеп
                                             на Светлината -
                                                 задъхана
                                                към небето -
                                                в легендата
                                                на Сърцето
                                                 Се въртят
                                                 Световете
                                                  Святите
                                                   *  *  *
                                               ...С Богом...
                                       
                                                8. 01. 2010.

Няма коментари:

Публикуване на коментар