17.10.2010 г.

ДОМ


Създадена съм за теб
от теб самия -
държиш ме в шепи
като огън,
опазен от ветровете -
мога да светя,
малко да те опаря...
Но ти можеш
света да запалиш,
да ме превърнеш
в планета.
Храм да издигнеш -
Алфа на светлината,
където
да се помолим.


2. 03. 2010.

15.10.2010 г.

УСМИВКА



Нощта е само знак.

Самотен йероглиф

на края на мисълта...

Твоята жена

съм аз.

Боговете

са внезапни

мумии

в предсърдието

на сълзите.

Моя

е властта

над всеки смях...

И не е важна

срещата,

А силата

На дъждовете.

10.10.2010 г.

КИТКАТА



"Есенните минзухари са сини" -
Каза ти...
И заваля.
Колко чудно е!
Прегърни ме!
Като пламък на свещ
съм сега...
Само с теб
мога вечна да грея
синя в синия
есенен зрак...
Прегърни ме! -
Поляните пеят
под дъжда
И боровете пак
зашумяват
в гласа ти -
Далече...
И на здравец
земята дъхти.
И на син минзухар,
дето вечер
никне
в есенните треви.