КИТКАТА

"Есенните минзухари са сини" -
Каза ти...
И заваля.
Колко чудно е!
Прегърни ме!
Като пламък на свещ
съм сега...
Само с теб
мога вечна да грея
синя в синия
есенен зрак...
Прегърни ме! -
Поляните пеят
под дъжда
И боровете пак
зашумяват
в гласа ти -
Далече...
И на здравец
земята дъхти.
И на син минзухар,
дето вечер
никне
в есенните треви.