ИЗБОР

 
Където сме родени -
градовете,
не ни принадлежат.
Не помнят
предметите
и няма смисъл
да се привързваме
към вещи.
Подобно котката
живеем
животите несъвместими -
в един живот.
И няма време,
няма бъдеще,
отвъд илюзията ни
за път -
Ръцете ни дори
не ни принадлежат;
Но можем
да избираме,
кога
да се родим.

2. 11. 2011.

КАКВО Е ДНЕС

 

"- Какво е днес?" -
пита жената,
която продава дренки
на пазара
на светлините и сенките -
кацнала до залеза -
превита на две птица,
подаваща шепа есен
по пътя на часовете,
където
глъхнещите въпроси
стоплят сърцето,
докато вали мрак,
докато ти ме предаваш,
до розата на ветровете
каца светлина
и приютява душата.
"Какво е днес?" -
пита жената
под листата,
които
движат вятъра
в дърво от злато,
в копнежа му бял
по зимата.

27. 10. 2011.

 

ПОЕЗИЯ

Аз съм естеството
на всичко видимо -
отвъд границите
на всичко, което ...

Аз съм естеството
на каквото и да било -
отвъд границите,
където ...

Аз съм естеството
на всичко, което
приемате или не -
е поезия.

21. 10. 2011.

ПРАВОПИС

 

Минималистично
те откривам -
в омразата си
към тебе.
Няма те
във фейсбук,
но рецитираш
нещо неистово...
Ти не си
онзи,
за когото
те мислих.
Ти дори не си
този,
за когото
се мислиш.
Вън мирише
на зима.
Вътре е
пълна забрава.
На това,
което съм -
Ще проходя.
Ще проговоря.
Ще те измисля.

14. 10. 2011.

ТРИПТИХ

КАТО СКАЗАНИЕ

Морето
е последната ми граница
с реалността -
след нея
Аз започвам -
Да плискам моите води,
да раждам светове,
вълни...
Морето
е последното, което
в мен ще се вгради
и първото,
което ще забравя.

МОЖЕ БИ

А може би
са повече създателите ни -
колкото сме самите ние.
Цял живот вървим към себе си,
и не можем да се намерим;
Защото стоим в себе си
и никога не излизаме
от Аза на нещата...
Може би.

 
ОМИР

Ти ме погуби
с твоята страст
към забавление -
и с любопитството ти
да надзърнеш в мене.
Така потънах
в себе си -
като онези кладенци
вселенски -
огромни телескопи
за обратно виждане,
в които
само слепите
провиждат.


11. 10. 2011.

НЕВИДИМОТО В МЕНЕ ЧУВСТВО

Ти ровиш в думите -
дисекция "им" правиш,
подреждаш ги,
пробождаш ги с карфици,
наслагваш светлините
и дискретно
присядаш в ъгъла -
да се любуваш
на уникалния хербарий!
И мислиш си,
че ме познаваш,
че някога ще можеш
да изпиташ
невидимото
в мене чувство,
което думите измисля
преди да ги запише
с букви,
чиито мънички
чертички
пресътворих
така отдавна,
та трудно
аз сама разчитам.
8. X. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=9cadbYIzhqQ&feature=related

СЪСЪД

на Илиана и Стефан

Минава покрай мене Лета -
реката на моето безсмъртие.
Оттичат се от мен нещата
подобно пясъчен съсъд
в отмерено кръводарителство -
И аз все още съществувам
в забравата от болката,
плача и спомена,
белязана от огън и омраза
и презрение към всичко тленно.
Тече през моите вени Лета -
спасението преминава...
И приживе ще се събудя.

1. X. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=7Yk3Uub1XUs&feature=related

МОСТ

Безкрайността е мой ден -
искам да бъде мой дом.

Слънчоглед в панделка -
обезсмъртен в картина.

Споменът е мост
към нови спомени.

Живея, за да ме няма -
отлитам, за да изчезна.

Подръж ръката ми -
в мен няма нищо реално.

http://www.youtube.com/watch?v=NvlrCKi-ss4&feature=player_embedded#!

24. IX. 2011.

ЗАВИНАГИ

 

Слепецът -
кучето го води.
А мен -
забравеното
чувство.
И питам се -
защо пребъдвам
в улиците
и нещата -
чертани
толкова отдавна
за винаги
от мен самата.

20. IX. 2011
.http://www.youtube.com/watch?v=53LnC9MDU6I&feature=related

ПЪТЯТ

Толкова дълго
те търсих,
Любов!
Че по пътя
към теб
се загубих.
В лабиринта
от път,
дано те намеря.
И повярвам
отново
в себе си.
И повярвам
отново
в теб.

Кръстовден, 2011

http://www.youtube.com/watch?v=kDL0wKnMV-Y&feature=related

ДА БЪДЕШ

 

Безбурни съботи,
където и да идеш -
Пречупва цвете
в стъпките ти вятърът.
Прокълната -
и кладата ще видиш,
и пепелта й,
в сянката ти
слята...
И удължава
силуетът ти
на вещица
неписаното
още правило -
Да бъдеш
права
като свещите,
студената земя
запалили.

10. IX. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=17NGdFrb2jA&feature=relatedstart=1&autoplay=1 

ФАКТ

 
Факт е логиката
на фактологията
за фактите на хватките -
Без ръкохватки
не можеш да се наложиш
в сервилниченето
на играта
по правилата
и отсърфираш себе си,
тъй както сервираш
на сергията на сърцето
всички палячовци,
оловни войници
и балерини...
Граховото зърно
на твоето име
убива
внезапните сънища.
И замирисва на синьо,
а не на балончета...
Факт е,
че няма
да има
някога ...
Факт.

1. 02. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=6IDHdFFkaoc&feature=relatedstart=1&autoplay=1

ВИНА

И нека да останем
в нашия тъй малък кръговрат,
в който обсъждаме
реколтата и виното,
и липсата на вино и реколта -
Защото иначе ще се уплашим
от липсата на съответствие
между реколтата и виното.
И липсата ни на участие
в несподелената вина.

24. VIII. 2011.

ПОЗВОЛЕТЕ ДА ВИ ПОПИТАМ

Ако НеЗемни - двама
кацнат
на вашта поляна
или там, каквото -
в близост до там, където
живеете -
Позволете да ви попитам,
ако се приземят плавно -
по някакво съвпадение,
на някакви броени метри
от там, където стоите,
и гледате през прозореца -
така широко отворен,
как ярко блестят и падат
и чуете от отсреща
някой да грачи горещо:
"Падаща звезда, мило!
Падаща звезда! Бързоо,
намисли си желание!"
А те, двамата
или те, двете -
две звезди, две комети,
приземяват себе си
и притихват долу...
Позволете да ви попитам -
Какво ще направите?
Ще си намислите ли желание
или ще залостите яко
прозорците и вратите?
Ще ги сънувате ли -
после, докато спите,
как изтъняват и стават
някак съвсем прозрачни,
как съвършено угасват?
Позволете да ви попитам -
вие, какво ще направите,
когато призори видите
двете материи долу -
две капки кръв от отвъдното,
с цвят на угаснала лава -
да стоят все още
и край тях да минават
хора, разхождащи кучета...
Като два покрова,
за да изчезнат внезапно
след изгрев Слънце,
когато дойдат камионите -
толкова много камиони
от онези големите,
с толкова много хора,
които уж работят,
а цял ден стоят долу
и цял ден нещо рият,
дълбаят в плътта на земята
мъничък правоъгълник...
По-скоро зазиждат нещо -
с големина на шахта -
Детски гроб
или гроб на звезда -
голям, колкото тях двамата,
докато светеха...
И един от зидарите,
от онези, долу, дето...,
както държи тухлата,
казва без връзка:
"Това е света Марина." -
Без всякаква връзка...
Вие, какво ще направите?

23. 08. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=-PV6lDccw8A

МАЙКАТА НА НЕЩАТА

Някъде в нощта
има сън за всекиго -
чака като огън
някой да го запали
и да го кръсти
с очи и с пръсти,
за да засвети
по-високо от ветровете
и от всички комини
на градовете ...
Някъде има огън за всеки -
чака под стряха
от небе и надежда
някой да запреде
звездната прежда -
Майката на нещата
тихо плете
до чекръка на времето -
Като Сянка
вградена.

14. VIII. 2011.

http://www.youtube.com/watch?v=fv2kmFZTDeY&feature=related

ПРОЛОГ 24

В един единствен ден
родих се и си тръгнах
от този свят -
12 часа светло,
12 часа тъмно -
Живях.
Сега не съм
и няма
да ме има -
за тъмните
и светлите страни
на времето.
Сега
ще съм
незрима -
За другите.
За себе си,
дори.

9. VIII. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=fF6YPlYhBh4&feature=player_embedded#at=14

ДОКАТО

ДОКАТО

Отрязъка от време
пак подреждам -
Причува ми се дъжд
като подарък
от думи и усмивки -
Колко тихо отидоха
приятелите мои,
за да се поразходят
на небето.
Причува ми се дъжд
като прегръдка -
Горящи сълзи
като свещи -
в предверието
на сърцето
прогарят мрака...
Колко тихо!
Навярно
някого ще срещна.

3. 08. 2011.

http://www.youtube.com/watch?v=_hUyJQa7I0o&feature=related

СИНХРОНИ

Превърнах себе си
в инструмент за думи -
Навярно време е
да проговоря.

Настройвам вятъра -
предвкусвам думи
с цвят на огън
в тъмно лято.

Не заприличвам ли
на арфа -
в подмолите на думи
светя.

Ще ме разбият
в някой ручей
разсеяните
богове.

Преди да скъсат
всички струни -
синхронизирам
времената.

19. 07. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=c2J8E1mjVWU&feature=related

БЪЛНУВАНЕ

 

Мирише
на пресен хляб
и вино -
Сигурно бълнувам
думи,
или бленувам
северни морета,
и корабът на люта зима
да прекосява
тъмните ми мисли,
подобно жито изкласило
под земното небе.

19. 07. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=m54SmVsQqgc&feature=related

ТЪГА ПО ЩАСТИЕ

Големите крила на птиците
навярно ще ми донесат
тъга.


Преваля лятото,
а с него -
и животът ми.


Благодаря ти, Господи!
Прибрах се
в себе си.


Безсмъртието
е тъга
по щастие.


Бях "цезар"
в минали животи.
Днес съм граница.

10. VII. 2011.http://www.youtube.com/watch?v=pyFzEjVXGZo

КАПКА ДЪЖД

Капка дъжд,
кацнала
на детинско носле,
преди да я отвее вятърът
на дървото или в земята -

Ако падне в шепите ти,
как ще  уловиш
нейния шепот -
тялото на духа й,
ехото от плътта й ...

Можеш ли да държиш
в шепа небето -
като светулка да свети?

Капка дъжд -
цяла вселена
върху твоите устни
небето ще спусне.

Можеш ли
да я задържиш?

Колко време,
преди
да полети -

към сърцето ти
да поеме?

Капка дъжд -

Можеш ли
да приютиш
на дъжда
летоброенето?

15. VI. 2011.


http://www.youtube.com/watch?v=QmDVjGawebw

ЕПИТАФНО

 

Пред думите ще коленича.
В извивките на буквите
ще падна -
Отломка
от забравена азбука,
послание
от мъртви праезици,
повтаряни в потопите
безспирно
и никога наизустени,
и никога неразпознати,
но винаги
в мен вградени,
подобно сянка
на разпятие
и благослов.
Звъня -
камбана невидяна ...
Но много скоро
сърцето си
в ушна мида
или в зародиш
ще превърна,
от който
ще покълна Друга -
подобно бисер
в раковина.

13. 06. 2011.

ЕДИНОСЪЩНО

    

По улицата
няма никой -
остава залезът,
потънал в себе си.

Все още
се усмихвам.
Може би
за теб.

Обичам те
и без да те познавам
към теб вървя -
Навярно ще те срещна.

Ези - Тура -
все същата съдба
на две разцепена
единосъщно.

От бъдещето
най-обичам
звукът на арфа
или боен рог.

6. 05. 2011.http://www.youtube.com/watch?v=NlyQbS347mE&feature=related

IN MEMORIAM ГЕОРГИ ТРИФОНОВ

 

        *   *   *

"Памет няма само
нашето бъдеще"

              Георги Трифонов


Знам, няма памет
бъдещето наше.
Самоуверено вървим.
Ноември е...
Бездънни чаши
ще надживеят
своята предметност.
Илюзията за предмет,
за да възвърнат
тъй независимо
от нас, грънчарите,
забравили
за същността.
Все по без памет
за насъщността...
Ще кацне тихо
вятър син
и сенки от листа
ще разпилее
над някакво
Момиченце
Самотно.
И сенки от цветя
тъй странно пъстри
от кръв и приказност
проникнати.
Тогава
ще възкръсне
Палечка.
И ще познае
Андерсен.

http://bnt.bg/bg/news/view/54280/pochina_hudojnikyt_georgi_trifonov

ОСТРОВ

 

Страстите са нешлифовани
полускъпоценни скали`
в ска`лите на познанието,
като нотна ска`ла
като витите стълби
в Ла Скала...
Страстите са спирала
на съществованията
на съществото,
така несъществени -
до невещественост.
Насъщно същите
до неузнаваемост
непознати -
жадни от прилагателни,
театрално притегателни,
отглаголни
и много от другото
несъществуващо...
Остров,
до който плуваме
като птици в небето,
но по земните пътища -
падаме в изнемога
върху сърцето му...
Без придихания.

4. 06. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=JYflKvfm7DM&feature=related

ИМИТАЦИИ

    

Ако има слънце
и ако има небе,
не е задължително да има
някой, който да го каже.

Не можем да повторим
единствено любовта.
Всичко друго подлежи
на имитация.

Кои сме ние, хората -
деца на ангели
или обикновени войници
с ръце вместо криле?

Цял живот обичах
другите хора,
сега обичам
човека в себе си.

Тъжно е, че заспиваме
преди да разберем
всичко, което знаем
за нас самите.

Докато спя,
сънувам думите си
и това, че се случвам
в тях.

3. 06. 2011.

САМОРОДНО

   

Търся някакво злато,
което загубих
или го откраднаха -
не е ли едно и също?
Не обичам бижута
и дрънкулки -
все ми е тая.
Ще си отида гола,
както дойдох -
Но накрая намирам
вместо бижутата,
снимка, която
не помня,
защото не съм
била родена..
Снимки, които
не зная,
защото съм редила
хаоса в себе си
или онези бижута...
И ето -
майка ми и баща ми,
снимките им,
писмата...
Почти не ги докосвам.
Не смея да ги отгърна -
самородно подреждат ме...
Ще остана.

31. 05. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=mUfRSTSnO4A

БЕЗ КРАЙ

  

Когато подреждам
иконата, която пада,
наистина ли го правя
от копнеж по естетика?

Нарушавам обети,
превръщам се в Бог -
ще понеса ли
разпятието?

Помолих се
на Свети Мина -
чудотворец и воин
да бъда с теб до края.

Господи, пощади
Дявола в мен
от това
да бъде дявол!

Някога - тук и сега
те срещнах.
Бъди мой син,
но не ме съди!

30. 05. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=1UUYjd2rjsE

КАРМИЧНО

    

Усмивка.
И още една.
После
много усмивки...
Усмивка -
като стена,
зад която
събличаме
своите имена,
непознати
от други животи...
И оставаме
по душа -
една карма
двама пилоти.

www.youtube.com/watch?v=X_z7Uju90aI

28. 05. 2011.

ТИ И АЗ

ТИ И АЗ

Ти и аз - две думи,
обречени на бездумие.
Ти и аз - словото,
което Бог сътвори,
да напомня за него,
когато ни няма.


ГРААЛЪТ

Само миг ме дели
от ръба на спомена
за твоите ръце,
за твоите устни.
Христос да си -
няма да те предам!


АПОКРИФНО

Накъсвам стихове -
така си играя,
като дете с огъня.
Кога ли ще пламне
до корена на косите ми
и ще подпали небето.

25. 05. 2011.
www.youtube.com/watch?v=p2yNO711soQ

КЛЮЧ

Всяка жена
може да идва
при тебе.
Боса да влиза
през твойта врата,
да маха прахта
от твоите мебели...
Може да идва
всяка жена.
И с най-порочната
извивка на устните;
И най-красивата -
Аз ще я пусна.
Но ще я спусна
в деветте ада
но твойта душа.
И ако може -
Нека възкръсне!

ЗАЩО МЕ БУДИШ

Пада ми се! -
казах си за утеха.
Безсмъртна любов
няма приживе.
И нахлузих завинаги
каскадьорската дреха,
и пристегнах душата -
да не би да се сниже...
В този луд пилотаж,
в който днес ме отпрати,
аз танцувам
върху крилото
на самолета.
Пада ми се!
И навярно
ще си счупя главата.
Но е страшно
и хубаво
да целунеш
небето.

СОНОРИСИМО

в памет на Христо Фотев


Толкова е безшумно
бумтенето на морето,
грохотът на водата,
която отглежда небето,
стъпките на поетите
огънали бреговете,
и бреговете обгърнали
стъпките на поетите...
Всяка следа е разлистена
в боса и сляпа истина
от дълбокото на ветровете -
с походката на сърцето...
На върха на вълните
иде това Сонорисимо -
в тъмния пясък на вените
сипе отмерено времето -
Бременни никнат крилете
в тънките стъпки на дните.

18. 05. 2011.

http://youtu.be/sFsx0embntw?t=1m10s

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

 
Не е погребан никой
в небесата;
Освен Христос -
превърнал се в разпятие
и в кръст -
тук, на Земята.
Не е погребан никой
в небесата;
Освен Христос -
спасителят,
бащата
на самотните ни сънища.
Не е погребан никой;
Освен Христос.

Великден

http://www.youtube.com/watch?v=36GYBTzJyAU

РУБИНЕНАТА ЧАША

Рубинената чаша
е различна,
защото предстои
да я изпия
и няма никога
да съжалявам,
ако искри
с цвят по-чист
от вино -
с виновността
на моята любов.

12. IV. 2011.

ОТ ... ДО

Многостраданието
равносилно ли е
на многознание?
Как лекокрила,
като спомен,
в представите си
ще се вместя -
в портретите -
отдавна изживяни,
и в книгите,
които не дописах,
в разсипания звън
на всичко зримо -
от раждането
до смъртта.

10.04. 2011.

КАТО ЗАГУБЕНО СЪРЦЕ

Процесията
на самодоволци
като гърба на змия
наизустява
правилата,
и правилно
се вие по земята,
а аз превръщам се
в небе и вятър
и в нещо много лично -
като загубено сърце
от никел
в ръката на дете.
Започвам да туптя
с пулсациите на потопа,
с тътен на потоп.

10. IV. 2011.

http://www.youtube.com/watch?v=tXihMigVC08&feature=player_embedded

ДЕН ЗА КРИЕНЕ

 
на Чочо

Няма го.
Викам го:
"Мац - пис -пис -
къде си?"
Има само
Вятър -
отвън навътре
и отвътре навън...
"Къде си?" -
търся го...
Ето го! -
под леглото.
Гледа ме,
като котарак.
Кой може
да знае,
дали е "котка"?
Проговаря...
Отново е той.

8. 04. 2011.

СИНЯ ШАПКА

 
Сънят ми
нахлупва синя шапка
и падам в прегръдките му
Внезапно
Сякаш не съм тръгвала
от онзи плаж, на който заспах
малко преди залеза
малко преди дъжда
малко преди да те срещна
малко преди да загубя
чувството за реалност...
Сънят ми нахлупи
синята шапка
на ново летоброене...

3.04 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=1U40xBSz6Dc

РАВНОСМЕТКА

Всеки знак, измислен от друг
ме затваря в хербарий
от скъпоЦенности ...
Клишетата общоприемат
за даденост
умората на пейзажа,
а пейзажа приемат
за предистория
от неуки пътеки.
Великолепието
на филогенезиса
в мене изгрява
предзалезно.
Ще събера вековете -
светлините и сенките
в пръстена на Сатурн.
Медали, за претопяване...

31. 03. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=YF_t4JDz9jc

АЛБУМНО

Разбира се,
датите ще отпаднат -
звучат албумно.
Времето не е нещо,
което ми трябва
отвъд.

27.03 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=7MNyD_YG53g

ДА ОСТАВА

Заучените фрази,
всичко смешно,
усилията колено преклонни
и краснописа на историята
никак
не ме интересуват.
Искам само,
когато пиша
листът да остава
по-бял от камък,
с цвят на падащ сняг.

27. 03. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=I_izvAbhExY

СЪРЦЕТО НА КАМЪКА

Този свят е мек като камък
в прегръдката на водата.
Лек като камък в шепа,
побрал брега на шепота
от нощи и дни, слънца и луни,
търкулнали го в морето,
превърнали го в сърце от камък
притихнало в себе си -
раковина на ветровете,
които светят,
когато посегна към него
и го взема със себе си.

20. 03. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=locIxsfpgp4

НА БЯЛОТО КОТЕ

 

И ти си
като душата ми,
Бяло коте!
Минаваш
през мрака -
търсиш дом
и се връщаш
пред голямата
твоя къща,
в която убиха
майка ти -
не кучетата,
а хората.
Защото там
те роди.

Лазаровден, 2011

В ЧЕРТОГ ОТ РОЗИ

Неизмерима е щастливостта
на всичко отминало,
което ни обгръща като плацента
от детството до сетния ни дъх...
Не можем да измерим скоростта
на времето - щастливо спряло
сред стаята населена с отдавна
отишли си предмети, звуци, хора,
които ни принадлежат, защото
предметно ни преиначават...
С присъствието си отсъствам строго -
канонизирана в черна тога,
в чертог от бели и червени рози,
от пурпурни въздишки като залез,
от звън на есенни цветя безкрайни
в уханието си на падащо сено
по калдаръмите на здрача...
И онзи вятър до звездите
безсмъртно галещ, приютяващ
прекъснатите римски пътища...
Неописуемо да се изкаже!
Аз продължавам там да съществувувам.

15. 03. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=duGbgrv9LRE

ЩЕ БЪДЕ ДЕН, ЩЕ БЪДЕ НОЩ

 

И "Опърничавата" ще бъде укротена
"в идеален ден за лов"...
Хермелинено ще падне нощ
като гилотина,
като Божи покров
над "Дамата с Хермелина"...
Бели камелии...
Бели лилии...
Бели Офелии...
Нищо няма да остане
неизживяно.
И няма да има
свободен живот
за усъвършенстване
кармата на Свободата.
Несъизмерни са световете
като печатарска машина,
която не помни буквите
и прехвърля
цялата отговорност
на Някой Друг.

7. 03. 2011.

ТРИПТИХ

ПЪРВО ЛИЦЕ ЕДИНСТВЕНО ЧИСЛО

В голите клони на прошката
свети вятър
и пали огньове
от чувства
по-чисти от лудост,
по-вечни от смърт.
Тихо звъни въздухът
и целува усмивките
на заспалите,
които не знаят,
какво е хербарий
и няма да си простят.


 НЕВИННА, НО СЛЕД СМЪРТТА

Когато бодат върха на пръста
на дете, за да изучат кръвта му,
принцесата се катери в кулата,
отключва вратата с вретеното,
убожда се и заспива.
Сънят й убива от времето,
докато срещне принцът,
който вярва в целувката
със затворени очи,
за да я превърне в мартеница
или маргинална принцеса,
вързана за някое дърво
за сбъдване на желания -
играчка или вещица -
все едно - на кладата,
до доказване на противното.


ПРОЩАВАМ

На Спасителя, че ме спаси.
На Предателя, че ме предаде.
На Мене си, че позволих
да бъда спасена,
да бъда предадена,
да бъда...

6. 03. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=eM1WTmtuwxc

В СЪЛЗИТЕ КАТО ЛАВА ТЕЖКИ

Не вярвам в стъпките
предначертани от друг -
сама ги изминавам.


Потрябва ли ми храм -
строя го до стрък от цвете
в миг случаен.


Така диктува ми сърцето -
в сълза от лава
да проглеждам.

25. 02. 2011.

http://www.youtube.com/watch?v=2wg_H3JRoFc&feature=player_embedded
http://www.youtube.com/watch?v=bAsA00-5KoI

СМИСЪЛЪТ ДА ТЕ ОБИЧАМ

Смисълът да те обичам
е като зората на цивилизацията -
стара книга на самотен сенатор, ...
както и да е, която намери
един човек, преди да падне дъжд -
преди книгата да срещне дъжда
и... да подгизне до кости.
Смисълът да те обичам е
да съпоставям нещата -
всичките са различни,
само ти си еднакъв
като пирон на стената
в очакване на картина...
С други думи, ти си
това, което обединява
всичките елементи.

15. 02. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=1cQh1ccqu8M

ПАМЕТТА Е ВРЕМЕ

Това, което някога пренесох
над бездната
не бяха звуци,
а знаци.
Знаете ли
знаците
и начина, по който
те се пишат
на звездното небе?
Запомнихте ли
сенките на птиците?
Защото паметта
е време, което
някога
над бездната
пренесох.

10.02.2011.

ОТСЪСТВИЕТО

 
Не съм оттук -
отсъствието им
тълкувам като обич.
Двукраките
дърветата отсичат
и ги обкичват
с дрънкулки,
а аз дърветата
прегръщам.
Цветята късат
и ядат ги
убиват
и ядат животни,
убиват хора,
себе си убиват...
Двукраките
не могат да говорят.
Издават звуци,
а когато пишат
върху плътта
на мъртвите дървета,
за стоновете им
остават слепи
и глухи
за шума
от техните въздишки.


4. 02. 2011.

КЪСЕН БЕЗЛЮДЕН СЛЕДОБЕД

 
Цинизмът го привлича,
както пуританското отблъсква
несъстоятелно в състоянието си
на безпрекословност,
което несъмнено владее,
защото не му се е случила
и няма как да се случи
точно на него,
който е бил навсякъде,
научил е всичко.
Запомнил е обвивката
на бонбона с вкус на ягода,
но пропуска светлината,
която трепти някъде
под цвета на горската ягода
в сянка от вятър -
горе в планината,
когато е късен следобед.

30. 01. 2011.http://www.youtube.com/watch?v=riWzWWIubNk