СЪСЪД

на Илиана и Стефан

Минава покрай мене Лета -
реката на моето безсмъртие.
Оттичат се от мен нещата
подобно пясъчен съсъд
в отмерено кръводарителство -
И аз все още съществувам
в забравата от болката,
плача и спомена,
белязана от огън и омраза
и презрение към всичко тленно.
Тече през моите вени Лета -
спасението преминава...
И приживе ще се събудя.

1. X. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=7Yk3Uub1XUs&feature=related