14.08.2011 г.

МАЙКАТА НА НЕЩАТА


Някъде в нощта
има сън за всекиго -
чака като огън
някой да го запали
и да го кръсти
с очи и с пръсти,
за да засвети
по-високо от ветровете
и от всички комини
на градовете ...
Някъде има огън за всеки -
чака под стряха
от небе и надежда
някой да запреде
звездната прежда -
Майката на нещата
тихо плете
до чекръка на времето -
Като Сянка
вградена.


14. VIII. 2011.

http://www.youtube.com/watch?v=fv2kmFZTDeY&feature=related

ПРОЛОГ 24


В един единствен ден
родих се и си тръгнах
от този свят -
12 часа светло,
12 часа тъмно -
Живях.
Сега не съм
и няма
да ме има -
за тъмните
и светлите страни
на времето.
Сега
ще съм
незрима -
За другите.
За себе си,
дори.

ДОКАТО

ДОКАТО

Отрязъка от време
пак подреждам -
Причува ми се дъжд
като подарък
от думи и усмивки -
Колко тихо отидоха
приятелите мои,
за да се поразходят
на небето.
Причува ми се дъжд
като прегръдка -
Горящи сълзи
като свещи -
в предверието
на сърцето
прогарят мрака...
Колко тихо!
Навярно
някого ще срещна.


3. 08. 2011.

http://www.youtube.com/watch?v=_hUyJQa7I0o&feature=related



СИНХРОНИ



Превърнах себе си
в инструмент за думи -
Навярно време е
да проговоря.

Настройвам вятъра -
предвкусвам думи
с цвят на огън
в тъмно лято.

Не заприличвам ли
на арфа -
в подмолите на думи
светя.

Ще ме разбият
в някой ручей
разсеяните
богове.

Преди да скъсат
всички струни -
синхронизирам
времената.

БЪЛНУВАНЕ

 

Мирише
на пресен хляб
и вино -
Сигурно бълнувам
думи,
или бленувам
северни морета,
и корабът на люта зима
да прекосява
тъмните ми мисли,
подобно жито изкласило
под земното небе.

ТЪГА ПО ЩАСТИЕ



Големите крила на птиците
навярно ще ми донесат
тъга.


Преваля лятото,
а с него -
и животът ми.


Благодаря ти, Господи!
Прибрах се
в себе си.


Безсмъртието
е тъга
по щастие.


Бях "цезар"
в минали животи.
Днес съм граница.

КАПКА ДЪЖД



Капка дъжд,
кацнала
на детинско носле,
преди да я отвее вятърът
на дървото или в земята -

Ако падне в шепите ти,
как ще  уловиш
нейния шепот -
тялото на духа й,
ехото от плътта й ...

Можеш ли да държиш
в шепа небето -
като светулка да свети?

Капка дъжд -
цяла вселена
върху твоите устни
небето ще спусне.

Можеш ли
да я задържиш?

Колко време,
преди
да полети -

към сърцето ти
да поеме?

Капка дъжд -

Можеш ли
да приютиш
на дъжда
летоброенето?

ЕПИТАФНО

 

Пред думите ще коленича.
В извивките на буквите
ще падна -
Отломка
от забравена азбука,
послание
от мъртви праезици,
повтаряни в потопите
безспирно
и никога наизустени,
и никога неразпознати,
но винаги
в мен вградени,
подобно сянка
на разпятие
и благослов.
Звъня -
камбана невидяна ...
Но много скоро
сърцето си
в ушна мида
или в зародиш
ще превърна,
от който
ще покълна Друга -
подобно бисер
в раковина.


13. 06. 2011.

ЕДИНОСЪЩНО

    

По улицата
няма никой -
остава залезът,
потънал в себе си.

Все още
се усмихвам.
Може би
за теб.

Обичам те
и без да те познавам
към теб вървя -
Навярно ще те срещна.

Ези - Тура -
все същата съдба
на две разцепена
единосъщно.

От бъдещето
най-обичам
звукът на арфа
или боен рог.


6. 05. 2011.http://www.youtube.com/watch?v=NlyQbS347mE&feature=related


IN MEMORIAM ГЕОРГИ ТРИФОНОВ

 
        *   *   *

"Памет няма само
нашето бъдеще"

              Георги Трифонов



Знам, няма памет
бъдещето наше.
Самоуверено вървим.
Ноември е...
Бездънни чаши
ще надживеят
своята предметност.
Илюзията за предмет,
за да възвърнат
тъй независимо
от нас, грънчарите,
забравили
за същността.
Все по без памет
за насъщността...
Ще кацне тихо
вятър син
и сенки от листа
ще разпилее
над някакво
Момиченце
Самотно.
И сенки от цветя
тъй странно пъстри
от кръв и приказност
проникнати.
Тогава
ще възкръсне
Палечка.
И ще познае
Андерсен.


http://bnt.bg/bg/news/view/54280/pochina_hudojnikyt_georgi_trifonov

ОСТРОВ

 
Страстите са нешлифовани
полускъпоценни скали`
в ска`лите на познанието,
като нотна ска`ла
като витите стълби
в Ла Скала...
Страстите са спирала
на съществованията
на съществото,
така несъществени -
до невещественост.
Насъщно същите
до неузнаваемост
непознати -
жадни от прилагателни,
театрално притегателни,
отглаголни
и много от другото
несъществуващо...
Остров,
до който плуваме
като птици в небето,
но по земните пътища -
падаме в изнемога
върху сърцето му...
Без придихания.


4. 06. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=JYflKvfm7DM&feature=related

ИМИТАЦИИ

    
Ако има слънце
и ако има небе,
не е задължително да има
някой, който да го каже.

Не можем да повторим
единствено любовта.
Всичко друго подлежи
на имитация.

Кои сме ние, хората -
деца на ангели
или обикновени войници
с ръце вместо криле?

Цял живот обичах
другите хора,
сега обичам
човека в себе си.

Тъжно е, че заспиваме
преди да разберем
всичко, което знаем
за нас самите.

Докато спя,
сънувам думите си
и това, че се случвам
в тях.


3. 06. 2011.






САМОРОДНО

   
Търся някакво злато,
което загубих
или го откраднаха -
не е ли едно и също?
Не обичам бижута
и дрънкулки -
все ми е тая.
Ще си отида гола,
както дойдох -
Но накрая намирам
вместо бижутата,
снимка, която
не помня,
защото не съм
била родена..
Снимки, които
не зная,
защото съм редила
хаоса в себе си
или онези бижута...
И ето -
майка ми и баща ми,
снимките им,
писмата...
Почти не ги докосвам.
Не смея да ги отгърна -
самородно подреждат ме...
Ще остана.


31. 05. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=mUfRSTSnO4A


БЕЗ КРАЙ

  

Когато подреждам
иконата, която пада,
наистина ли го правя
от копнеж по естетика?

Нарушавам обети,
превръщам се в Бог -
ще понеса ли
разпятието?

Помолих се
на Свети Мина -
чудотворец и воин
да бъда с теб до края.

Господи, пощади
Дявола в мен
от това
да бъде дявол!

Някога - тук и сега
те срещнах.
Бъди мой син,
но не ме съди!


30. 05. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=1UUYjd2rjsE

КАРМИЧНО

    
Усмивка.
И още една.
После
много усмивки...
Усмивка -
като стена,
зад която
събличаме
своите имена,
непознати
от други животи...
И оставаме
по душа -
една карма
двама пилоти.

ТИ И АЗ



ТИ И АЗ

Ти и аз - две думи,
обречени на бездумие.
Ти и аз - словото,
което Бог сътвори,
да напомня за него,
когато ни няма.


ГРААЛЪТ

Само миг ме дели
от ръба на спомена
за твоите ръце,
за твоите устни.
Христос да си -
няма да те предам!


АПОКРИФНО

Накъсвам стихове -
така си играя,
като дете с огъня.
Кога ли ще пламне
до корена на косите ми
и ще подпали небето.


25. 05. 2011.
www.youtube.com/watch?v=p2yNO711soQ

12.08.2011 г.

КЛЮЧ



Всяка жена
може да идва
при тебе.
Боса да влиза
през твойта врата,
да маха прахта
от твоите мебели...
Може да идва
всяка жена.
И с най-порочната
извивка на устните;
И най-красивата -
Аз ще я пусна.
Но ще я спусна
в деветте ада
но твойта душа.
И ако може -
Нека възкръсне!

9.08.2011 г.

ЗАЩО МЕ БУДИШ

Пада ми се! -
казах си за утеха.
Безсмъртна любов
няма приживе.
И нахлузих завинаги
каскадьорската дреха,
и пристегнах душата -
да не би да се сниже...
В този луд пилотаж,
в който днес ме отпрати,
аз танцувам
върху крилото
на самолета.
Пада ми се!
И навярно
ще си счупя главата.
Но е страшно
и хубаво
да целунеш
небето.