12.03.2013 г.

ВЪРВЕЙКИ

тихотворения от вчера)


ВРЕМЕ

Моето време
е мое време -
принадлежи
само на мене.

ПИТАШ

Питаш -
що за жена съм?
Аз съм всички и никоя -
няма такава жена.


ГОРЕ

Вече не ме интересуват къщите –
всякаква състоятелност.
Състоянието на свещ,
заровена в пясъка
потънала в
глухите си основи
край шума на реката.
Кой гарантира, че
ще бъде след 10 поколения
Бистра?
Интересува ме
пламъка.

ОЧИЛА ЗА СЛЪНЦЕ

През очилата
се менят само цветовете,
които някой много обича -
останалите са същите.


ОТРАЖЕНИЯ

Нищо не може
да отнемеш
от голите стени,
стаени в себе си.
Ако запалиш свещ само -
Пламъкът ще те отразява,
Ще те превръща в къща
Може би в дом
за невидими.


СБОГУВАНЕ

Дано пак се видим... –
казвам на свещеника
и той ми казва:
от вас зависи –
Какво зависи от мен!

ПАМЕТ

Колкото по-объркани са
мислите ми,
толкова повече се събуждам
и губя най-важното.


ЗАДУШНИЦА

Един ден
ще изпусна писалката,
ще затворя очи
в съня си
ще прекрача прага
на този свят
през мълчаните светове
ще премина
и няма да роня сълзи –
Готви се
Да ме посрещнеш.


ВЕЧНОСТ

Човек се ражда,
за да живее,
а не да умре -
крехка е вечността,
вечни сме само ние -
пробудени от вечност.


ПРОШКА

Раздаваш
за Бог да прости,
но Той, доколко прощава
на нас –
неговите отшелници –
прокуденици от себе си?


РЕКАТА

По улица „Манастирска”
има доста кокичета
само стъпките ми
остават
в шума на реката.


ОГЛЕДАЛНО

Онези къщи, облепени
с начупени огледала -
шарени повече от мене
със своето слънцестоене
безстилно светят -
Истински греят
пранетата.

ЖИВИ

Мирише на загоряло мляко –
Не проливай
излишно сълзи
над ланшното,
отколешно мляко –
в кристални
като сълзи бутилки
времето е същото.
Напомня ни,
че сме живи.

УЛИЦА СИНЧЕЦ

Пътувам
в деня
на прошката –
докъде ли
ще стигна?

Задушница
Март, 2013 - Бистрица

8 коментара:

  1. Наде, посяла си строфи като искряща пролетна роса - хладна, но чиста, нежна и галеща... Всеки има своето време и то сякаш носи свои живот преплетен с нашия, подтикващ и спиращ понякога... Прошката...пречистени от болката прощаваме с надеждата да се докоснем до красивия спомен от миналато, мястото в което мечти и илюзии бяха наша дреха...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Павка... Моето време е навсякъде с мене - откакто се помня. Времето, пространството и паметта. Така немислими сме без патериците им. При някои са две хилядолетия, при други - непокътната вечност. А когато ги захвърлим, внезапно разбираме, че можем да летим и може би провиждаме и заживяваме в споделеното от Айнщайн, че "отвъд времето и пространството започва действителността." Няма нищо по-истинско от приятелите. Благодаря ти!

      Изтриване
  2. "...Нищо не може
    да отнемеш
    от голите стени,
    стаени в себе си."
    Наистина и истина отразяват те, това което ние виждаме!
    Поздрави и прегръдки от мен Надя!
    от почитател

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей, мила Мила - Ябълчице!:) Толкова се радвам, че ми гостуваш... Ти си първата от приятелките ми от Блог.бг, която ми пише тук, в новата къща. Прегръдки и радостен ден!:)

      Изтриване
  3. Здравей, Наде!
    Известно е, че не мога да коментирам поезия, но мога да те прегърна и да повървим малко по ул.Синчец.
    ***

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей, Лиленце! Лятото наближава и като се върна от път ще се радвам да те прегърна и да повървим двете по сините улици, които ни обичат, а и ние тях. Честита пролет и до скоро!

      Изтриване
  4. Здравей Наде! Толкова много семена си посяла, като трудолюбива пчеличка. И за всеки има по нещо. Понякога ми е трудно да коментирам стиховете ти, но ги харесвам. Харесва ми, че гориш!

    "Интересува ме
    пламъка. "

    Това също много ме докосна:
    "ОТРАЖЕНИЯ

    Нищо не може
    да отнемеш
    от голите стени,
    стаени в себе си.
    Ако запалиш свещ само -
    Пламъкът ще те отразява,
    Ще те превръща в къща
    Може би в дом
    за невидими. "

    Поздрави!
    Цанка Велева

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей мила Цани! Благодаря ти за всичко. Радвам се, че животът ни срещна. Прегръщам те!

      Изтриване