16.03.2011 г.

В ЧЕРТОГ ОТ РОЗИ


Неизмерима е щастливостта
на всичко отминало,
което ни обгръща като плацента
от детството до сетния ни дъх...
Не можем да измерим скоростта
на времето - щастливо спряло
сред стаята населена с отдавна
отишли си предмети, звуци, хора,
които ни принадлежат, защото
предметно ни преиначават...
С присъствието си отсъствам строго -
канонизирана в черна тога,
в чертог от бели и червени рози,
от пурпурни въздишки като залез,
от звън на есенни цветя безкрайни
в уханието си на падащо сено
по калдаръмите на здрача...
И онзи вятър до звездите
безсмъртно галещ, приютяващ
прекъснатите римски пътища...
Неописуемо да се изкаже!
Аз продължавам там да съществувувам.


15. 03. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=duGbgrv9LRE

8.03.2011 г.

ЩЕ БЪДЕ ДЕН, ЩЕ БЪДЕ НОЩ

RSS емисия на malchaniaotnadejda7.blog.bg 

И "Опърничавата" ще бъде укротена
"в идеален ден за лов"...
Хермелинено ще падне нощ
като гилотина,
като Божи покров
над "Дамата с Хермелина"...
Бели камелии...
Бели лилии...
Бели Офелии...
Нищо няма да остане
неизживяно.
И няма да има
свободен живот
за усъвършенстване
кармата на Свободата.
Несъизмерни са световете
като печатарска машина,
която не помни буквите
и прехвърля
цялата отговорност
на Някой Друг.

7. 03. 2011.

7.03.2011 г.

ТРИПТИХ


ПЪРВО ЛИЦЕ ЕДИНСТВЕНО ЧИСЛО

В голите клони на прошката
свети вятър
и пали огньове
от чувства
по-чисти от лудост,
по-вечни от смърт.
Тихо звъни въздухът
и целува усмивките
на заспалите,
които не знаят,
какво е хербарий
и няма да си простят.



 НЕВИННА, НО СЛЕД СМЪРТТА

Когато бодат върха на пръста
на дете, за да изучат кръвта му,
принцесата се катери в кулата,
отключва вратата с вретеното,
убожда се и заспива.
Сънят й убива от времето,
докато срещне принцът,
който вярва в целувката
със затворени очи,
за да я превърне в мартеница
или маргинална принцеса,
вързана за някое дърво
за сбъдване на желания -
играчка или вещица -
все едно - на кладата,
до доказване на противното.



ПРОЩАВАМ

На Спасителя, че ме спаси.
На Предателя, че ме предаде.
На Мене си, че позволих
да бъда спасена,
да бъда предадена,
да бъда...


6. 03. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=eM1WTmtuwxc

В СЪЛЗИТЕ КАТО ЛАВА ТЕЖКИ


Не вярвам в стъпките
предначертани от друг -
сама ги изминавам.


Потрябва ли ми храм -
строя го до стрък от цвете
в миг случаен.


Така диктува ми сърцето -
в сълза от лава
да проглеждам.


25. 02. 2011.

http://www.youtube.com/watch?v=2wg_H3JRoFc&feature=player_embedded
http://www.youtube.com/watch?v=bAsA00-5KoI

СМИСЪЛЪТ ДА ТЕ ОБИЧАМ


Смисълът да те обичам
е като зората на цивилизацията -
стара книга на самотен сенатор, ...
както и да е, която намери
един човек, преди да падне дъжд -
преди книгата да срещне дъжда
и... да подгизне до кости.
Смисълът да те обичам е
да съпоставям нещата -
всичките са различни,
само ти си еднакъв
като пирон на стената
в очакване на картина...
С други думи, ти си
това, което обединява
всичките елементи.


15. 02. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=1cQh1ccqu8M

ПАМЕТТА Е ВРЕМЕ


Това, което някога пренесох
над бездната
не бяха звуци,
а знаци.
Знаете ли
знаците
и начина, по който
те се пишат
на звездното небе?
Запомнихте ли
сенките на птиците?
Защото паметта
е време, което
някога
над бездната
пренесох.


10.02.2011.

ОТСЪСТВИЕТО

 
Не съм оттук -
отсъствието им
тълкувам като обич.
Двукраките
дърветата отсичат
и ги обкичват
с дрънкулки,
а аз дърветата
прегръщам.
Цветята късат
и ядат ги
убиват
и ядат животни,
убиват хора,
себе си убиват...
Двукраките
не могат да говорят.
Издават звуци,
а когато пишат
върху плътта
на мъртвите дървета,
за стоновете им
остават слепи
и глухи
за шума
от техните въздишки.



4. 02. 2011.