7.03.2011 г.

ТРИПТИХ


ПЪРВО ЛИЦЕ ЕДИНСТВЕНО ЧИСЛО

В голите клони на прошката
свети вятър
и пали огньове
от чувства
по-чисти от лудост,
по-вечни от смърт.
Тихо звъни въздухът
и целува усмивките
на заспалите,
които не знаят,
какво е хербарий
и няма да си простят.



 НЕВИННА, НО СЛЕД СМЪРТТА

Когато бодат върха на пръста
на дете, за да изучат кръвта му,
принцесата се катери в кулата,
отключва вратата с вретеното,
убожда се и заспива.
Сънят й убива от времето,
докато срещне принцът,
който вярва в целувката
със затворени очи,
за да я превърне в мартеница
или маргинална принцеса,
вързана за някое дърво
за сбъдване на желания -
играчка или вещица -
все едно - на кладата,
до доказване на противното.



ПРОЩАВАМ

На Спасителя, че ме спаси.
На Предателя, че ме предаде.
На Мене си, че позволих
да бъда спасена,
да бъда предадена,
да бъда...


6. 03. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=eM1WTmtuwxc

Няма коментари:

Публикуване на коментар