16.03.2011 г.

В ЧЕРТОГ ОТ РОЗИ


Неизмерима е щастливостта
на всичко отминало,
което ни обгръща като плацента
от детството до сетния ни дъх...
Не можем да измерим скоростта
на времето - щастливо спряло
сред стаята населена с отдавна
отишли си предмети, звуци, хора,
които ни принадлежат, защото
предметно ни преиначават...
С присъствието си отсъствам строго -
канонизирана в черна тога,
в чертог от бели и червени рози,
от пурпурни въздишки като залез,
от звън на есенни цветя безкрайни
в уханието си на падащо сено
по калдаръмите на здрача...
И онзи вятър до звездите
безсмъртно галещ, приютяващ
прекъснатите римски пътища...
Неописуемо да се изкаже!
Аз продължавам там да съществувувам.


15. 03. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=duGbgrv9LRE

Няма коментари:

Публикуване на коментар