5.12.2015 г.

МИСЛЯ СИ

за търговците на оръжие
за наградите за поезия
за наградите за проза
за света, който обитават
хората, които не пишат,
хората, които не четат,
за света, в който срещнах
хубавото куцо момиче,
което носеше на ръце
тригодишно къдрокосо момче
досущ като него -
неговото дете
и куцаше, и питаше,
как да стигне до автобуса
за Студентски град?
Посочих табелата:
"там ще прочетете"
А тя ми каза:
"не мога да чета"
със съвършено произношение
с дикция на мадона
с тих глас на Богородицa
Достолепието го имаш
или го нямаш.
Достолепието е
куцо момиче,
облечено в дрипи
с дете на ръце.
Мисля си за това.


5. XII. 2015.





Няма коментари:

Публикуване на коментар