19.04.2011 г.

КАТО ЗАГУБЕНО СЪРЦЕ


Процесията
на самодоволци
като гърба на змия
наизустява
правилата,
и правилно
се вие по земята,
а аз превръщам се
в небе и вятър
и в нещо много лично -
като загубено сърце
от никел
в ръката на дете.
Започвам да туптя
с пулсациите на потопа,
с тътен на потоп.


10. IV. 2011.

http://www.youtube.com/watch?v=tXihMigVC08&feature=player_embedded

Няма коментари:

Публикуване на коментар