Някога имах криле -
уловиха ме
в Огледало.
И безсмъртното тяло
захвърлиха
в каменен блок -
Вечно жива материя
от двуполюсни ветрове -
продължавах да грея.
Как искаха
да ме имат
земните синове -
Затова ме нарекоха
на Любовта,
за която не знаят.
И аз светя
все още
в кръга на земята.
Като ирис
сред мрака
на утрото.
1.02. 2012.
Няма коментари:
Публикуване на коментар