Времето е онова
зърно истина,
което седи и свети,
докато ние се търкаляме -
разпиляно просо по пътя,
храна за ветровете.
Времето преваля,
когато паднем
от каруцата на историята
по своя воля -
като прясно окосено сено
и вкопаем себе си
в хладните му калдаръми -
Своите дъхави сенки.
И покълнем.
30. 07. 2013
снимки Надежда Искрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар