Отива си годината,
а аз оставам -
когато аз си тръгна,
тя ще бъде -
в разцъфнали бадеми
и в захарни петлета,
червени като залеза
по снежни покриви -
ще пее надеждата
за сняг и зима,
за смях и вино
за възкръсване,
и вино за забрава
в цъфнали дворове,
в които кокичета
проглеждат слънцето,
и пролетните ветрове
целуват белите пранета
на Великдена,
преди да ги докоснат.
30. XII. 2010.
http://www.youtube.com/watch?v=cdLzrBrPWf8
Няма коментари:
Публикуване на коментар