ПРАВОПИС

 

Минималистично
те откривам -
в омразата си
към тебе.
Няма те
във фейсбук,
но рецитираш
нещо неистово...
Ти не си
онзи,
за когото
те мислих.
Ти дори не си
този,
за когото
се мислиш.
Вън мирише
на зима.
Вътре е
пълна забрава.
На това,
което съм -
Ще проходя.
Ще проговоря.
Ще те измисля.

14. 10. 2011.

ТРИПТИХ

КАТО СКАЗАНИЕ

Морето
е последната ми граница
с реалността -
след нея
Аз започвам -
Да плискам моите води,
да раждам светове,
вълни...
Морето
е последното, което
в мен ще се вгради
и първото,
което ще забравя.

МОЖЕ БИ

А може би
са повече създателите ни -
колкото сме самите ние.
Цял живот вървим към себе си,
и не можем да се намерим;
Защото стоим в себе си
и никога не излизаме
от Аза на нещата...
Може би.

 
ОМИР

Ти ме погуби
с твоята страст
към забавление -
и с любопитството ти
да надзърнеш в мене.
Така потънах
в себе си -
като онези кладенци
вселенски -
огромни телескопи
за обратно виждане,
в които
само слепите
провиждат.


11. 10. 2011.

НЕВИДИМОТО В МЕНЕ ЧУВСТВО

Ти ровиш в думите -
дисекция "им" правиш,
подреждаш ги,
пробождаш ги с карфици,
наслагваш светлините
и дискретно
присядаш в ъгъла -
да се любуваш
на уникалния хербарий!
И мислиш си,
че ме познаваш,
че някога ще можеш
да изпиташ
невидимото
в мене чувство,
което думите измисля
преди да ги запише
с букви,
чиито мънички
чертички
пресътворих
така отдавна,
та трудно
аз сама разчитам.
8. X. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=9cadbYIzhqQ&feature=related

СЪСЪД

на Илиана и Стефан

Минава покрай мене Лета -
реката на моето безсмъртие.
Оттичат се от мен нещата
подобно пясъчен съсъд
в отмерено кръводарителство -
И аз все още съществувам
в забравата от болката,
плача и спомена,
белязана от огън и омраза
и презрение към всичко тленно.
Тече през моите вени Лета -
спасението преминава...
И приживе ще се събудя.

1. X. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=7Yk3Uub1XUs&feature=related

МОСТ

Безкрайността е мой ден -
искам да бъде мой дом.

Слънчоглед в панделка -
обезсмъртен в картина.

Споменът е мост
към нови спомени.

Живея, за да ме няма -
отлитам, за да изчезна.

Подръж ръката ми -
в мен няма нищо реално.

http://www.youtube.com/watch?v=NvlrCKi-ss4&feature=player_embedded#!

24. IX. 2011.

ЗАВИНАГИ

 

Слепецът -
кучето го води.
А мен -
забравеното
чувство.
И питам се -
защо пребъдвам
в улиците
и нещата -
чертани
толкова отдавна
за винаги
от мен самата.

20. IX. 2011
.http://www.youtube.com/watch?v=53LnC9MDU6I&feature=related

ПЪТЯТ

Толкова дълго
те търсих,
Любов!
Че по пътя
към теб
се загубих.
В лабиринта
от път,
дано те намеря.
И повярвам
отново
в себе си.
И повярвам
отново
в теб.

Кръстовден, 2011

http://www.youtube.com/watch?v=kDL0wKnMV-Y&feature=related

ДА БЪДЕШ

 

Безбурни съботи,
където и да идеш -
Пречупва цвете
в стъпките ти вятърът.
Прокълната -
и кладата ще видиш,
и пепелта й,
в сянката ти
слята...
И удължава
силуетът ти
на вещица
неписаното
още правило -
Да бъдеш
права
като свещите,
студената земя
запалили.

10. IX. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=17NGdFrb2jA&feature=relatedstart=1&autoplay=1 

ФАКТ

 
Факт е логиката
на фактологията
за фактите на хватките -
Без ръкохватки
не можеш да се наложиш
в сервилниченето
на играта
по правилата
и отсърфираш себе си,
тъй както сервираш
на сергията на сърцето
всички палячовци,
оловни войници
и балерини...
Граховото зърно
на твоето име
убива
внезапните сънища.
И замирисва на синьо,
а не на балончета...
Факт е,
че няма
да има
някога ...
Факт.

1. 02. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=6IDHdFFkaoc&feature=relatedstart=1&autoplay=1

ВИНА

И нека да останем
в нашия тъй малък кръговрат,
в който обсъждаме
реколтата и виното,
и липсата на вино и реколта -
Защото иначе ще се уплашим
от липсата на съответствие
между реколтата и виното.
И липсата ни на участие
в несподелената вина.

24. VIII. 2011.