БЕЗВЪЗВРАТНОСТ

*  *  *

Планината пише стихотворение –

Снегът се стапя от върховете,

приижда от небето,

за да се слее с море.

*  *  *
В тишината на думите

и стапящият се сняг

покълва време.

*  *  *
Засаждам слънце

в ъгьлчетата на душата,

в онгъла на времето,

където звездите

са мои сестри,

а небето – любов.

*  *  *
Дали ще прехвърля

тъмния рид на мълчанието –

Дали ще изкъпя душата

в снега на брезите?

*  *  *
Ще се скрия зад дървото –

обичта ви ме замеря

със снежни топки –

Няма да сляза никога,

освен, за да ви предпазя

от срутващото се време,

детониращо в мене,

оглушило душата ми –

Чувам ви!

*  *  *
В крайна сметка

всичко е свързано –

небето и земята,

моето мълчание

и твоето мълчание –

Всичко е свързано

безвъзвратно

в обратимостта

на света.

*  *  *
Тя изглежда толкова завършена,

като Картина –

по-стар дух от мене.

Кога порастват децата ни

и осиновяват времето,

като наши родители?

17. 03. 2012.

Железница