22.12.2012 г.

ПИСМО



до Христо Ботев

Той жив е!
Геният в гърба пронизан
от "злобата на роба" -
в гроб незнаен изтляла,
като бяла риза,
която метна на гърдите
на зъзнещия си народ.

Като куршум случаен,
който пази страх,
и всява смут,
и лее кръв...

И се белее чак до Вола,
като байрак
навръх света -
като последна Свобода,
като свещени кости свети -
От ужас. Грях. И от безсмъртие.

1 юни, 2012.

2 коментара:

  1. Надя, страшна е омразата на робите, тези, които доброволно са си сложили тежките вериги на тъмната страна...Те не търпят светлината, задушават я както могат, дори и с куршум...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Най-страшното е, Павка, че робите, родените несвободни, не могат да разберат безсмъртието. Светлината на човешкия дух е нетленна. Тя е огън от пожара на вечността.

      Изтриване