в света на видимото
и расте моята катедрала
от приумици -
перла в шепите на вятъра.
Недомислията преобръщат мислите -
неродена пътека от злато
присъства в сърцето
като сградата на Саграда Фамилия
в океана на Испания
от живи и неживи обстоятелства
за присъствие
за отсъствие
и за още нещо
съвършено невидимо
и безкрайно небивало
като теб, Любов.
14. май, 2013
Обичам да те чета, защото мислите ми откриват смисъл, когато са наопаки...! :)
ОтговорИзтриване"Недомислията преобръщат мислите -
неродена пътека от злато
присъства в сърцето..."
Благодаря ти, мила Мила!
ОтговорИзтриванеТова за пътеката дойде от една картина на Лучиа - морето, което тя ми подари с три лодки. Здрачаваше и видях в картината отсреща тази пътека на сърцето да трепти. Буквално. Не винаги видима за всеки поглед, но там.
Когато всичко се разпада - какво ни остава? Свещената безопасна /дали?/ утроба на семейството. Илюзия, надежда, Надежда???
ОтговорИзтриванеТили, Ти Ли Си? Или това е А<->люзия?
ИзтриванеОстаналото е... семейството. Саграда Фамилия.
Катедралата на твоите приумици е изградена от прекрасни думи!!!
ОтговорИзтриванеЗдравей, Павка! Извини ме, че ти отговарям сега - не бях влизала отдавна в тази моя къща. Хубаво е, когато човек има такива скъпи гости и добри приятели. Благодаря ти!
ИзтриванеПонякога мислите се преплитат, търсейки неродена пътека
ОтговорИзтриванев сърцето... Невероятен стих !
Не зная защо не съм го прочела досега, не е случайно,
че е публикуван на един много специален ден за мен...
Благодаря, мила Надя !
Здравей Таничка! Радвам се, че поспря, благодаря ти! Това ми стига, стопля ме. Да, няма нищо случайно, говорили сме. Помниш съня и Бялата Лилия... Прегръщам те!
Изтриване