Петко Каравелов
Не подминавай църквата!
Никога не я подминавай -
можеш да срещнеш някого,
когото обичаш -
Казвам си и срещам Катя -
поетесата с име Екатерина...
Не подминавай църквата,
никога не я подминавай!
Дори, когато вратите й
се захлопват пред очите ти -
Казвам си и продължавам
да вървя като неравнодейна рима.
Дори, когато в девет без 15
недалеч от онзи ден
един мъж префучава край мен
в метрото до църквата -
по същото време,
на същото място,
по същия начин -
потънал в пътя на вечерта.
А друг държи знамето
като свещ в ръка -
сякаш от две десетилетия -
на един хвърлей светлина
от църквата на България,
където е кръстено детето ми.
Където на вечни времена
бди и почива Екатерина -
кръстила някога моя баща.
"Господа, в България не бият!" -
казал съпругът на кръстницата,
когато църквата е била
зандан и Черна джамия -
"За едни митинг,
за други бизнес!" -
мълви на жена си мъжът,
който бута бебешката количка
към площада на Независимостта.
"Господа, в България не бият!"
И народът вдига стена
до небето.
Ден 7, юни 2013.
Няма коментари:
Публикуване на коментар