ЛЕГЕНДА ЗА СЪРЦЕТО
Сърцето е единственият Създател -
когато ни има -
нежни призраци;
когато ни няма -
виа-вай на душите.
Сърцето
невъзвратимо върви
срещу Себе си -
Без дъх
остава
След Смъртта
След Самата Си Смърт
да тупти -
да върти Световете
в катедралната готика -
Световит
на духа
е Сърцето -
безплътна Симетрия
патетическа -
по АйнщайнБетовенГауди -
без Сянка дори,
без Сянка вградена,
без Свян -
така чисто вали
и изтича животът
през небесните аквадукти
на Сърцето -
неведоми
за пясъка, който брои
по мрак и по видело -
и забравя Следите,
забавя Следите,
забързва Следите,
заспива Следите,
изпива Следите -
„Ти не си оттук, бейби.”
„Барман, музиката!
Засили тази песен!”
* * *
And I will Always Love You!
* * *
Партитурата на Сонатата,
къде е, не питай -
изгоря
в Сърцето ми -
тук и Сега -
там и оттатък -
Където свършва -
започва.
„Отвъд мрежата
на пространството
и на времето”
започва Сърцето -
Тупти и изтласква
пулсациите полюсни
- на знаците -
живота, смъртта;
- ирационалността -
ириса на цивилизациите.
Римува Сърцето
+ плюс минус –
плясък на дъжд
пуст от Смисъл -
мумифициран
в мисъл...
Stay there!
don’t dare! -
Плющене на криле -
крилата на вратите -
на чувството
огромните тъмни порти
затварят легендата
на Съдбите -
там Сме -
Само
в краткия процеп
на Светлината -
задъхана
към небето -
в легендата
на Сърцето
Се въртят
Световете
Святите
* * *
...С Богом...
8. 01. 2010.
