25.05.2012 г.

ИЗВОРНО

 


И няма ги пазителите.
Пътят е отвес към нищото -
махало, приковало
сърцето като извор -
и жаждата възражда
суетата на сълзите.
Подобно вопъл ще мълчиш
на дъното на всяка дума -
сподавено ще викаш
и ехото ще те обгръща -
Ти знаеше, къде отиваш.
Избра да се родиш
и майка ти те кръсти
в земната печал -
Иди си! Няма хора.
Само сенките отекват
като камбанен звън ...
Ти нямаш свои тука,
И всичко е измислено.


15. 05. 2012.

2 коментара:

  1. Избра да се родиш...красиво казано...избира този, който знае, че има частица божественост в себе си, че въпреки риска от печал и разочарования си струва да отворим вратата на измисления свят.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей, Павка! За този избор се осмелих да говоря и преди време, когато започвах поетичния си път... Пак така дръзко. Крайно. Да, голямата печал и голямата любов към поезията понякога е възнаградена със самота, често и с неразбиране. Но това е нормално. Аз благодаря на Бог, че животът ме дари със скъпи приятели, със сродни духом хора, с които е достатъчно да помълчим... Вратата на измисления свят!:) Благодаря ти за това. Благодаря за куража!

      Изтриване