От звук на дъжд
тъка си рокля -
изпридам спомени
от време.
Но времето
не съществува -
Когато лятото премине
на слънчевата колесница
от тропота на дъжд внезапен,
ще се извият моите мигли
и ще докоснат пак звездите.
Тогава ти ще ме познаеш -
единствена измежду жените,
облякла рокля от мълчание.
19. 05. 2012.
Много, много е хубаво, Надя!
ОтговорИзтриване:) Благодаря ти, Стефане!
ОтговорИзтриванеЧак сега видях коментара ти и много ме зарадва.
Хубава вечер и поздрави онези хора до теб, които много обичаме! До скоро!:)
Истинските жени носят рокля от мълчание...Те преминават като падаща звезда през този свят - сияещи, горещи, неотклоними в своя път...
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти... :)
Изтриване