От звук на дъжд
тъка си рокля -
изпридам спомени
от време.
Но времето
не съществува -
Когато лятото премине
на слънчевата колесница
от тропота на дъжд внезапен,
ще се извият моите мигли
и ще докоснат пак звездите.
Тогава ти ще ме познаеш -
единствена измежду жените,
облякла рокля от мълчание.
19. 05. 2012.
