20.01.2012 г.

ВИЛАНСИКО




Осинови ме -
после ме захвърли
като дете
на задната седалка.
Ти можеше ли
да поемеш
тази тежест?
Защо ръката ми
докосна?
За прeстъпление?
За срам.
И малко
да се забавляваш!
Животът
никога не е
това, което
в миг
изглежда.

 

29. XII. 2011.

Няма коментари:

Публикуване на коментар