20.01.2012 г.

КОЛЕДА




Подреждам някакви неща
в себе си и за света -
Когато пада здрач навън -
вали в моята душа,
вали наяве и насън -
все по-кристален е снегът.
Все по-сама оставам аз
в огромната космична паст
и питам се, дали жена
да се сражава би могла
с неща, измислени от нас -
"владетелите" на света.
Когато чуя този глас -
завинаги замлъквам аз.
Ще продължавам да мълча
там, до последната звезда
докато падне моят глас.


27. XII. 2011.

Няма коментари:

Публикуване на коментар