КОЛКОТО СМОКИНЯ

Тъжни мъже,
стари къщи.
Обичах те,
колкото смокиня,
но си тръгнах,
а ти не разбра
странния аромат...
Ти не ме задържа.
Сега обичам
живота -
Великото море
и Слънцето -
градовете
на хората.
А можех
да те обичам,
колкото смокиня -
и да грея
само за теб.
Да ухая само за теб.
И птиците в клоните ми
да пеят вечно.

11. 09. 2012.

ЛУЧИА ИРИСИ - "Смокиново дръвче" - живопис, масло