Оставям мислите
да отлежават като бисери,
а те избухват
като древно вино -
гъсто и непрогледно.
Нима мога да обгърна
истината за историята
на своето пребиваване
така неравна?
Как бих могла да бъда
реална за другите,
щом мислите ми
губят своето време,
преливат извън очертанията,
нагънати от релефите
на векове и думи.
И ето, прииждам отново
като потоп в бели дрехи
там, на космодрума, където
има крила за всички,
които не се страхуват
от себе си и от другите.
12. 09. 2012.
Няма коментари:
Публикуване на коментар