Аз съм литература.
Толкова нереална, колкото нея -
след смъртта оживявам.
Затова ли се опита
да ме убиеш?
Почти успя,
чуваш ли!
Почти успя
да ме обезсмъртиш.
И какво сега.
Какво сега!?
На кладата
от сухи листа -
от есен, от дървета,
от плът и кръв клада,
остават
няколко думи -
Винаги остават.
За смърт, любов
и безсмъртие.
30. X. 2012.
Няма коментари:
Публикуване на коментар