Обятията на нощта
не помнят,
нито звездите знаят,
кога, къде и колко
път ще извървим
един към друг,
та себе си да срещнем
и да се слеем
завинаги
със падащия дъжд
и с вятъра
и с въздуха
до болка невъзможен -
над времето,
над нас, самите,
до рамото на Бог.
3. 11. 2012.
Няма коментари:
Публикуване на коментар