Облаците минават
над главата ми.
Живея като човек,
но всъщност съм облак -
с памет на облак,
с душа на облак.
Спускам се ниско
над поляните,
да целуна тревите
или повивам звездите -
докато остареят,
в себе си ги люлея.
И когато изстинат,
започвам да плача
с тихи и сини сълзи.
5. 11. 2012.
Няма коментари:
Публикуване на коментар