(по една премиера)
на Иван Цанев
Безкористно -
горно "до" -
полита
в самолет от хартия
остава
поезията -
да брани,
да поражда мълчание.
"Не позволявай
да те обиждат!"
Нищо в нас
не е адмиративно -
Пламенно е.
12. 11. 2012.
по премиерата на Пламен Дойнов -
"София Берлин" - в сцена клуб "Максим"
Не позволявай да те обиждат!!!
ОтговорИзтриванеДа, защото приемеш ли обидата върху плещите ти пада и тежката дреха на презрението...
Хубаво казано. И вярно. Благодаря ти затова! Някак, все си мисля, че вече не би могло да се случи. И все пак, никога не е късно, човек да изненада себе си. Припомни ми едно мое стихотворение - намерих го сега в една стара тетрадка. Няма да го "поправям". Поздрав с него!:)
ИзтриванеНИЗШИТЕ ДУХОМ
Признанията са част от познанието.
Каква самоирония
Какво себепрезрение -
Жития на страдания.
Искам да се надскоча
Да бъда шампион по бягане
с препятствия...
Господи, Дари ни
с твоето презрение!
Иначе, какво
ще остане от нас
низшите духом
съвършено низши...
Аз живея
на север от рая -
Слънцето
не изгрява.
Слънцето не залязва.
Но има
слънце.
28/29 нощта - юли. 98
Има даже и дата. ;) Звучи, някак... Сякаш съм обидила себе си. Може би.