Когато донесох
орхидеите на дъщеря ми
стаята се изпълни с дъжд -
хубав ден,
но още по-хубава нощ -
дъждът ми говори за вечност,
в кръговрата
на свойто присъствие
се усмихва -
Не искам да знам.
Само искам да чуя.
Смехът от небесна вода
да ме грее наесен,
когато ще бъдеш
по-близко
до мен.
12. 07. 2012.
Няма коментари:
Публикуване на коментар